Людмила Петрова – Защита

Людмила Петрова е родена през 1963 г. Средното си образование получава в родния си град. Завършва българска филология и след това журналистика в СУ ”Св.Климент Охридски”. В момента работи като експерт РЕКИЦ към Министерство на културата и учител в СУ“Иван Вазов“.Занимава се с обществена работа и е председател на Художествено-творчески клуб “Полет” към НЧ”Градище 1907” и на 70-то дружество към Съюза на българските журналисти. Досега е издала общо пет книги – “Кълбо”, “Защо плачат жените”, “Шест години доверие за “Доверие”, учебното помагало “За традициите на ромите“ и сборника „Стъпки“. Заедно със сетра си Ася Палева е лидер на литературното движение „Нова асоциална поезия“ в родния град на неговия патрон Александър Вутимски – Своге.

 

ОТНОШЕНИЯ

Залязват усмивките
в кладенеца на недоверието.
Хвърляме сол
през рамо,
но получаваме само
прах в очите си.
Той се кондензира там
в дъждоносен облак.
Стискаме спомени
в шепите си
преди да заспим.

 

ЧАСОВНИК

От безвремието на празниците
към секундите на делниците.
От време на време –
проблясък.
Всичко е временно.

 

ЗАЩИТА

Моят дом е моята крепост.
Пред нея има дълбок ров.
Не го изкопах аз –
ВиК беше.

 

ВЯРА

Наближава Рождество.
Блясъкът на магазините
засенчва Витлеемската звезда.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Любовта минавала
през стомаха.
Много любов по празниците.

 

ЧИСТЕНЕ

След празника остават
спомени, скрити
в мръсни чинии
и недопити чаши.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments