Гергана Златкова – Октомври

Гергана Златкова е родена в София. В периода 2002-2008 се обучава в бакалавърските специалности: Български език и английски език; Български език и история в Смолянския филиал на ПУ „Паисий Хилендарски“, където има възможност да практикува и специализира в курс за планински водачи. Там през 2007 година, успоредно със задължителните държавни изпити, защитава и дипломна работа на тема: „Драматургията на Константин Илиев – Мост във времето, или спомените на Гарвана“. През учебната 2008/2009 година се обучава в МП Литературознание в СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската ? теза е на тема: „Митологични образи и мотиви в романа „Към Фара“ на Вирджиния Улф“. В момента е пред защита на дисертационен труд по западноевропейска литература на тема „Фентъзи прозата на Дж. Р. Р. Толкин, К.С. Луис, У. К. Ле Гуин. Мит, хроника, светоизграждане“ към Катедра „Теория и история на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. С писане на поезия и проза се занимава от ранните си студентски години. Нейни художествени текстове могат да бъдат открити в Литературен вестник, алманах „Културна палитра“, както и на страниците на електронните списания: Нова Асоциална Поезия, Литернет, Литературен клуб, Нова Социална Поезия и др.

 

Октомври

Гъсти тъмносини облаци се стелят ниско над земята. Есенният залез допринася за насищането на здрача, създавайки илюзията за гъста мъгла. Два огромни комина стърчат като кули на колосална крепост. Димът, който бълват сякаш е медиатор между обвитата в мистичен мрак земя и покритото от облачна пелена небе. Разноцветните светлини от сигналните стълбове и пръстени около комините, електрическите лампи, неоновите реклами и светофарите проблясват ясно като пътеводители из космическия безкрай, внасяйки глътки чист въздух сред миризмата, напомняща за минералните извори…
– „Дружба“ е като Мордор – мислеше си…
А ето и приближаващият в здрача, локомотив с огромни симетрично разположени фарове, приличащи на огнени очи, създаващи илюзията, че бронята му е лице на Балрог, изпълзяващ в тъмна доба от дън земя. Здрачът, комините и светлините засилват усещането у пътниците, че са персонажи от бъдещ космически мит, удобно разположени в туловището на електрическия балрог. След няколк спирки, забелязвайки една огромна бяла кула, реши, че предположенията са точни: – А, ето го и Гондор, на самата граница с Мордор. Във всяка държава си имат по един Мордор, един Гондор, един Нарготронд, един Зеленогор, един Исенгард, а вероятно и Графство… Толкин е знаел много неща. Дали не е бил магьосник?

 

Китай

На дисплея на джиесема се мъдри пропуснато повикване. След нощната смяна едва ли мога да чуя и Йерихонската тръба. Проверявам:

– Ало! Добър ден! Звънели сте ми днес. Вашият номер е непознат, бихте ли ми казали за какво сте ме търсили?
– Ами коя сте вие?
– Вие сте ми звънели. Не видяхте ли номерът, от който ви се обаждам? Как мога да се представям така на непознати….
– Вижте, работя в пощата и съм задължена да звъня на много хора, откъде сега да знам на кого съм звъняла. Пощата е за квартал S.
– Да. В този квартал живея.
– Ами значи обадила съм ви се, защото очаквате някаква пратка. От Китай.
– Моля?
– Ами поръчали сте си нещо и то е пристигнало от Китай.
– Няма такова нещо. Единствената пратка, която имах да получавам беше вчера от „Спиди“. Тук има някаква грешка. Никой не се е обадил, или писал, а най-малкото пък съм си поръчвала нещо от Китай. (Мисля си: „Някога да имаш пратка от Китай, когато тази далечна страна е била обвита в мистика, си е било като коледен подарък, но сега… Всички качествени и некачествени стоки са произведени там. Сякаш са иззели функциите на помощниците на добрият човек от Лапландия…“)
– А, не. Не. Извинявайте… Исках да кажа, че очаквате някаква пратка.
– Но аз не очаквам някаква пратка, защото никой не ми се е обадил, че ще изпраща нещо. Всеки може да реши, че може да ми изпрати нещо. Но когато аз не зная, откъде да съм сигурна, че изпратеното не е нещо нередно? Какво съдържа пратката? Кой е подателят?
– Ами аз откъде да знам?
– Ами вие ми се обаждате и твърдите, че сте от пощата. Как да ви повярвам?
– Добре де кажете си имената.
Казах си имената.
След две минути се звъни от същия номер.
– Да, моля!
– Вижте, направих си труда да потърся… Имате пратка от …
– А, да, сетих се. Ами възможно е. Но никой не ми е писал, нито се е обадил. Да. Книга е, нали? Значи добре. Благодаря ви!
– Ще дойдете ли днес да си вземете пратката, или да я връщаме?
– Ще дойда до час ( мисля си: „В този сняг няма за къде да бързам“).
– И следващият път, ако обичате, се дръжте по-възпитано!
– ?!!!

 

безхаберието
на някои жени
е типично
мъжка черта
в котешкия
им нрав

 

*
Китара –
дъщерята на Арфа

 

*
Оплаквал се Овидий,
че в Северозападна Понтика,
разположена върху бреговете
срещу Колхида
виното се превръщало в лед

 

*
на слънчевият Олимп
хората зъзнат

 

ненарцисизъм

докато репетираше
пред огледалото
не чувстваше самота

в компанията
на своята двойничка

 

стаята
е просторна
но в нея
няма огледало
затова пък
когато започна
да танцува реши
че е достатъчно
да се наблюдава
в полираните врати
на библиотеката
в които обикновено
успяваше да види
него
без да се налага
да застава
до прозореца

 

коледната елха
ракета
в която се
отразяват
проблясъците
на вселената

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments