Ася Палева – Гълъби и локви

Първият януарски брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“ продължава своите публикации с нови стихове на друг поет от Своге, сестрата на Людмила Петрова – Ася Палева. Ще ви припомним, как авторката представи себе си при своя дебют на страниците на нашето издание: „Накратко за мен – казам се Ася Палева, омъжена, с двама синове. Средното си образование завърших в родния си град – Своге. Продължих в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Теология“. Пиша стихове от 18-годишна – класически стих.В момента съм на 46. Отскоро навлизам в дебрите на белия стих. Работила съм като журналист в местната кабелна телевизия в Своге. Работих и като социален работник в една социална услуга в родния ми град. Имам публикации в различни местни и национални вестници. През 2005 г. Получих поощрителна награда на Кулския поетичен панаир.“

 

Гълъби
и локви
по паважа.
С мокро
манто
и мисли
по фън шуй
съвременният
човек
вървеше
устремено
по пътя
за никъде.

 

Бидон със зеле

В сезона
на зелето,
с глави
заврени
в бидона
преглъщаме
солта
на ежедневието.
А репортери
ни показват
убийци,
самоубийци,
измамници
и барети,
за да сме
щастливи,
че сме
още живи.

 

Снежинките
са белите
лампички
на Дядо Коледа,
които му
показват
пътя
в тъмната нощ.
Още чувам
звънчетата
на шейната му
спуснала се
по завоите
на сгушения
в зимата
детски спомен.

 

Въглените
са моя постеля,
когато
си мисля
за теб.
Вече не можеш
да запалиш
пожар,
понеже
те убивам
с музика.

 

Гледам
снимката ти
и шептя
на чашата с мартини.
Всички
възможни
бариери
бяха
налице.
Загрубелите
стрелки
на часовника
ми напомнят,
че времето
съществува.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments