Александър Арнаудов – Лъв

Представяме ви дебютната публикация на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“ на Александър Арнаудов – млад талант с много бъдеще. Авторът е роден на 11 ноември 1998 година в София. Гимназиалното си образование получава в “Американски Колеж” – София с профил информатика. Следва специалност компютърни науки в университет Дънди – Шотландия. В момента се занимава със стаж в гимназия “Академия Гроув” като стажант-преподавател по информационни технологии на горен курс.

 

ще запиша името си
в книгата на живота
като човек обичал
душите на грешниците
разчекнати на безцветен
кръст

 

график

в тефтера
ми има
място за всеки
ден от седмицата
в твоя
има място само
за моето име
изтрито
и
забравено

 

сън

еуфория
след
постите на
плътта
разкъсват
ме свирепи
вълци
и засядам
във вените
на Богородица
изливам се
като кръв
в празния
свят

 

лъв

думите
обичам те
дишат под едно небе
с нас
прекарвам
прерязвам
заплитам
тези нишки
на звездите
над клетката ни

 

любов

кога направи
моя крал на
небесата
самотна котка
в цирка
ревяща пред
чиста вода
изворът
на огледалото
напоен
до кости
с невидима
и етерична
емоционална
неинтелигентност

 

клетва

има разпродажба
аз и ти
в моя дом
всички дрехи са на промоция
телата са безплатни
а любовта – без цена
изхвърлих гаранцията
с твоето име
когато срокът ти изтече

 

*
кожата си по теб
забравих
изгорен на кладата
на паметта

 

алкохол

напивам се с градусите
на кръвта ти
и те давя
вътре в мен

 

слух

ти се прибра
и тресна вратата
на сърцето ми
оглушах
от звука ти –
музиката
която никой не
слуша
освен
аз
докато чакам

 

обичах всеки неканен гост
прекосил кръстопътя
на леглото ми
дори и тези които познавах

 

филмари

звяр и звяр
като на кино
екранът съм аз
а прожектор
е луната
сам ще
си играя
театъра
за двама
а може би
само ще гледам
как камбаните звънят
а теб те
няма

 

потоп

любовта ти отми
цвета на кръвта ми
и го
удави
в очите на слепец

 

*
в природата празно няма
единствената грешка
в еволюцията
е сърцето

 

в твоя свят няма останали
богове
пазят го само моите страхове
с имена
на демони

 

изповед

душата ми
изгаря по-бързо
от пепелта
на цигарата ти
от нея се раждам аз –
първият
благодатен огън

 

изцеление

искам да съм цвят на
забравата
слънцето което
ме изгаря
водата която
ме дави
сплав от която раста
вечно
за да ме унищожиш отново

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments