Анелия Тушкова – Камък

Представяме ви втората публикация на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ на Анелия Тушкова. Тя е родена в гр. Свищов, има магистърска степен по  „История и География“ от Великотърновския университет „ Св.св. Кирил и Методий”, а понастоящем живее в София.

 

*
Камък е.
Незагладен, с ръбове,
които дращят.
Не протягай ръце,
не тупти. Камък е.
Творение без душа.
Не му говори.
Не ще ти отвърне.

Камъкът не говори.
Той устоява.

 

*
Разкъсвам реки.
Руша планини.
Дълбая пещери.
Вихър съм.
Стихия, лудост,
ужас, смърт.
Живот.
Неудържим съм.
Светлината в мрака
и мрак в светлината.

Вечност съм
в образ на човек.

 

*
Изказани са.
Отдавна.
Написани са.
От месеци.
Но пак следа
от същността им
няма,
а само ехо
от лудост някаква
и късче от тъга.

 

*
Казаха,
че зашивал
разбити сърца.
Казаха,
че лекувал.
Но щом взе
сърцето ми в ръце, разбра –
в него не бе останало
място за пришиване.

 

*
Обичам да те обичам.
Задъхано съпротивление.
Ожадняло неспокойствие.
Неверие, развято като знаме.
Изтръпнало очакване.
Разрушително себеотрицание.
Обичам да обичам онова
ту страхливо, ту смело
мое Аз.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments