Алекс Ангелов – Меланхолия

В настоящата публикация ви представяме най-новите стихове на едно от най-характерните лица на родния ъндърграунд през последните години – Алекс Ангелов. Авторът е роден в град Видин. След престоя си в Нов български университет, завършва Изящни изкуства в Gerrit Rietveld Academie, Холандия. Той е известен с колаборацията си с групата за културен тероризъм „Рамбо 13“, със своите самостоятелни пърформанси и иинсталации, както и с участието си в апокалиптик фолк/даркуейв/пост-индъстриъл проекта „Цветя и жени“, заедно с друг знаков поет и музикант, публикуващ в електронно списание „Нова асоциална поезия“ – Иво Цанов.

 

слабостта

най-хубавото ми качество
от което не се възползваш

 

children of the corn

тук никой не чува радиото
между твоите крака
ние сме децата
и други няма

 

потънал в студена пот, спя и те сънувам

гърбът ти – чужд
ръката – наказваща

 

меланхолия

стоварвам се като
мъртва скала
върху твоя свят
желанието ми расте
докато се отдалечаваш
надявам се поне това
да ти носи наслада

 

сънят е за слабите

да си ми чужда
твоите мисли
за сън

 

линиите на живота

в зодиака
на твоята наслада
сменям кожите си
океанът сменя сушата
разширените ми зеници
залязват в основата
на твоите китки

 

антропология

понякога си мисля
как се променя времето
не сме роби на пашата
а ти унищожаваш
всичко бяло
обаче не мога да разбера
черните ти очи
и черното ти слънце
от кой затънтен век
са разплата

 

градовете са препълнени

със спасение
светлините
размазани
гъзът ти
неоткриваем

 

The Goblin Reservation

студеният вятър
духа приятно в лицето
и свисти в качулката ми
буреносните облаци
са надвиснали над браздата
между индустриалната зона
и овехтелите блокове
отсам, в индустрията
на здрачната светлина
в която разфасоваш тялото ми
за храна на свинете
и раздаваш душата ми на тълпата
аз пускам машината
която никога не спира

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments