Бил Ка – Няма значение колко

Не, това не е лирика, посветена на културната характерология и спецификите на района на „Опълченска“ в София, а творческият псевдоним на Биляна Каменова, която е родена преди 44 години в Свищов. Авторката получава висшето си образование в родния си град, като магистър по икономика и бе любезна да сподели с екипа ни и други неща от своята биография и за това, как вижда себе си. През 1999г. се премества в Плевен, където живее, работи и твори, докато отглежда сама двамата си сина. Страстта към писането – проза и поезия проявява още в детските си години, когато се явява на различни конкурси и печели призови места. Тази страст никога не я напуска, но по-скоро е като удоволствие, отколкото професионално и целенасочено занимание. Пише в блогове и свободни сайтове. Твори и с ръцете си, претворявайки непотребни вещи в ново амплоа. Организатор е в арт-работилници, участва във фестивали и четения. Свободата на духа изразява и в любовта към дивата природа, а тази си страст довежда до позиция лидер на Скаутски клуб, където помага на децата да открият приключенията, красотата и удоволствието от живота сред природата. Родена в града на Щастливеца, съвсем спокойно може да се нарече Щастливка. Бил Ка е поредният ярък и своеобразен дебют на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“.

 

Прости ми, Свят!

 

Прости ми, че съм зъбобол в устата на преяждащия.

Прости ми, че съм решетката на клетката на ограбения от крадящия.

Прости ми, че съм стълбите на неподвижния в инвалидна количка.

Прости ми, че съм куршума на боящия се, убиващ смелия.

Прости ми, че съм течащия покрив в дома на бездомни деца.

Прости ми, че съм неработещо парно в душата на интелектуалеца.

Прости ми, че съм майчина прегръдка в интернет.

Прости ми, че съм смеещия се емотикон в екрана на плачещия.

Прости ми, че съм леда в питието на алкохолика.

Прости ми, че съм уханна вана в колибата на жадния.

Прости ми, че съм цвете на ревера на голия.

Прости ми свят, че съм оргазъм в леглото на необичащия.

Прости ми, че съм кредитната карта в празно портмоне.

 

Прости ми, Свят!

 

Че съм част от теб.

Простете и Вие.

Но първо простете на себе си.

 

 

Омъжена

 

Като омазана.

Цялата съм в мъж.

Като цялата си в диня.

Сок.

Тече.

Навсякъде…

Мъж.

По косата ми.

До сгъвката.

Там се събира.

После пак потича.

Мъж.

Диня.

Сладък сок.

Полепва по теб.

Може да го оближеш.

Но пак ще потече.

Защото пак ще отхапеш.

Сладост.

 

А всъщност съм омъжена.

 

 

Отдадеността

 

Не е даденост.

Тя е зададеност в проекция.

Неизвестно в уравнение от отношения.

Баланс на равнини от различни полета на координационната система.

 

неСТИХ

 

В малък град

в голям апартамент

живееше малко момиче

с големи мечти.

 

В един малък час

на един голям ден

на една малка пейка

в един голям парк

хранейки малките гълъби

с големи трохи,

малкото момиче реши,

че е вече голямо момиче,

с малки възможности

в големия свят

на малките хора,

описани с главни букви

в малките вестници.

 

Стана голям проблем

в малката й глава,

защото просто искаше

да е в малкия свят

на големите хора,

описани с малки букви

в големите книги.

 

Колко?

 

Днес е от онези дни.

В които няма значение колко.

 

Колко е часа?

На колко години съм?

Колко са калориите в закуската?

Колко са паричните ми знаци в наличност?

Колко снежинки падат в минута

и колко линейни сантиметра е снежната покривка?

Колко в минус е температурата?

И колко в плюс е сметката за тока?

Колко мъжки сили трябват да извадят колата от преспата?

И колко женско време да направя мусака?

 

Само едно колко има значение.

Колко такива дни имам?

 

Колко!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments