Айча Заралиева – Нямам бащин дом

Д-р Айча Заралиева е родена на 01.04.1986 г. в Търговище. Завършва медицина в МУ-СОФИЯ през 2011 г. Пише поезия и проза. Автор на стихосбирките „Пътуване (2005) и „Пълнолуние “ (2013). Понастоящем работи като лекар в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“. Стиховете й традиционно откриват четенията на „Нова асоциална поезия“.

 

*
В погледа ѝ искри мечта –
да му роди син,
да остане слаба
да остарее красиво,
за да бъде той щастлив.

 

*
Мечтите му са криле
на малка птица,
неосъзнала колко лесно
ще покори небето.

 

*
Още ме сънуваш
такава,
каквато никога не съм била –
пияна в ръцете ти,
влюбена
и само твоя.

 

*
Днес си палач
Разсичаш ме
На твоя и чужда
Взимаш по-красивата част
Затваряш я в буркан
Консервираш я за после
Когато вече няма да можеш
Да ме обичаш

 

*
Няма нищо ново.
Само постоянно се поправям,
когато пиша датата.
Все така съм си самодостатъчна,
обвързана с котарака
и новогодишното си обещание
да бъда щастлива.

 

*
Понякога гравитацията
забравя за това място.
Тиквите узряват
и политат нагоре,
за да поръсят електората
със семената на гордостта си.

 

*
Всяко ново влюбване
е начало на нова драма
с обещание за смърт –
моята, неговата или на любовта ни.

 

*
Прегърни ме,
за да заспя,
да забравя кошмарите
и миналото,
и предишните мъже,
и цялото време,
в което съм те чакала.

 

*
Толкова ли е трудно
да ме обичаш?
Да бъдем влюбени.
Да ме държиш за ръка,
когато ми се плаче.
Да ми купиш цвете.
Да остареем заедно.

 

*
Нямам бащин дом.
Ще ми се да не помнех детството си.
Загубих и родния си град дори.
Сега съм номад
с три раници и два куфара.
А домът е там,
където ме чака котарака.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments