Райна Вакова – Ангели от вятър

Райна Вакова е поет от град Плевен, който дебютира на страниците на сп. „Нова асоциална поезия“. До този момент е публикувала стиховете си единствено в социалните мрежи и интернет. Завършила е Стопанската академия в Свищов и понастоящем работи по специалността си в родния си град. Определя себе си като: „обикновен човек, който смята, че думите са мелодията, която изобразява чувства и състояния, и се опитва в сивото си ежедневие да избяга от рамките на рутината“.

 

*
Изпуших внезапната тъга призори,
когато лунните коне си отиваха.
Животът е мисъл за бягство към изгрева
и цигарена поема,
в която на крилете на пепелта
сме ангели от вятър.

 

*
Тук е зима.
И стиховете бързо замръзват.
Не защото дъхът ти е далеч
от буквите,
а защото вятърът в очите ти
си взима думите.
Бъркам по-дълбоко в джобовете.
Зимата няма оправдание.
Ще ни остави без хляб и перо
без да й мигне окото.

Златен зъб в усмивката на Дядо Коледа
докато чете стъпките ми.
Не вярвам в подаръци.

 

*
Тази нощ те сънувах –
непознат вятър
с изтръпнало здрасти.
Когато се запознавахме,
Разбрах, че между имената ни
въздъхва
бунтът на електричеството.

 

*
Вървя по разпилените зрънца,
но не съм птица.
Нито мога да заситя глада си,
нито мога да литна.
Пътеката не достига.
Пътеката не достига до теб.
Пътеката не достига до теб, Любов!

 

*
Докато ти си играеш на криеница
със сянката на лятото,
аз поправям часовника с кукувичката.
Връзвам очите й да не разпознае
часовете, в които те няма.
От студ ли и тя се скри в кожата си?
Времето е спряло.

 

*
Присъствието ми не промени
усилията ти да ме измисляш
и истината стана дим,
подписал
написаните мои стихове от друг.

 

*
Не режат с ножа само хляба!
Не викат за пощада пред бесило.
Разстрелват близките мълчания,
А думи – давят
с подтекста “ Разпни го!”
Не сме го мислили така.
Поникна мъдростта ни в шипове,
които
изкривиха и гордост , и тъга.
Сега наведен към пръстта
четеш в снега
единствената новина.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments