Наташа Георгиева – Думи без име

Наташа Георгиева е родена на 04.03.1983г. във Враца. Завършила е Химическия техникум в града, но след това се реализира на преводаческото поприще. Пише стихове от 1998 г., като първите й публикации са на нейната лична страница във Фейсбук наречена „Солени дни”, а след това и в електронно списание „Нова асоциална поезия“. Понастоящем живее и работи в Чехия.

 

ДУМИ БЕЗ ИМЕ

Когато
алеята на
бездната
е постлана
с огнен
прах и
очите ми
танцуват
свободни
моята
лудост

 

СЛУШАЙ МЕ

Не можеш
да ме защитиш
от страховете
които срещам
по пътя си
нито от времето
и неуспехите
които обикновено
ме привличат
като магнит
не можеш
да ме спасиш
когато скитам
през зимата
на мечтите ми
не можеш
да ме спасиш
защото аз не мога
да спася
себе си

 

WELCOME TO MY WORLD

Дните ми
са изпълнени
с часове
в които
се боря
със себе си
и където
и да съм
по света
аз съм сама
като пъстърва
която плува
срещу течението
без резервоар
за кислород
в най-смъртоносната
си точка

 

ДЪЖД

Знам че
ще ме утешиш
когато
ме видиш
да плача
сама

 

ПОЕТ

Полудявам
когато
знам
че мога
да омърся
чистите ви
мисли

 

ЧАСТ ОТ МЕН

Ще успееш ли
да изчислиш
заложената лудост
в красивите ми
кехлибарени очи
любовта зад
усмивката
която крия и че
вероятността да
те обичам е равна
на лудост
или ще се
скриеш зад
куп сложни теореми
които нямат решение

 

СЕКС ИГРИ

Все попадам
на забранената
любов
там където
изостанал
и изоставен
са като
иглички
в чорапите
и дълбаят
до смърт
човешкотто
в мен

 

НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ

Но предполагам че
не си отишъл
далеч от моите
мисли
връщаш се
от време
на време
толкова ясно
че се будя
обръщайки се
в леглото
защото знам че
си все още тук
в сърцето ми

 

ЛЮБОВТА Е ЛЪЖЛИВА

Не ти трябва
момиче
като мен
за да не
се изгубиш
безвъзвратно
в бледите
усмивки
умело
прикрити
под
маската
на лудостта

 

ЦЕНЗУРА

Потъвам в
морето
на отчаянието
плувайки
срещу
смъртоносните
скали
на мъчението
разбито
и унизено
сърцето ми
умира
с мен

 

ТУК НЯКЪДЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ

Сетивата ми
мечтаят за
търпение
когато твоята
усмивка
осветява
деня ми
и краде
всяка
разумна
мисъл


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments