Радостина Драгостинова – Аз – второ лице единствено число

Още един дългоочакван поетичен дебют в първия за годината брой на „Нова асоциална поезия“ – Радостина Драгостинова от София, която споделя за себе си следното: „Казвам се Радостина Драгостинова, на 39 години съм, живея в покрайнините на София. Служебните ми занимания са свързани с финансов анализ. Пиша с големи прекъсвания от късните си ученически години. Наричам писанията си “драсканици на сърцето”. Спорадично публикувам в страницата си във Фейсбук, с името “Където разцъфват божурите”. Писането, фотографията, заниманията ми по икебана, смехът на дъщеря ми са моите бягства и баланс.“

 

CV

Аз съм онази,
която
не е за всеки;
не чака Мохамед,
за да привикне с планината
строи кули, пали мостове,
зъзне безстрашно в тишина.
Сприятелява се смело
с всичките понеделници,
колекционира време и тишини,
разказва приказки под шипкови храсти
и учи студеното на благоприличие!
Онази съм
дето
всяка зима бяга маратонски от себе си,
побратимява скали и полета,
ходи по въже от разплетени нерви,
търси си Майстора, без да е Маргарита.

 

*
Дългият път на
нощта
към деня.
Ти.

 

*
Ключът
към зимата
е ключалката
на сърцето ти.

 

*
„Всяка година пътувай до ново място.“
Лао Дзъ

Тази година
ще бъда
в сърцето ти.

 

*
Ти си моят хляб
и моят глад.

 

*
На лъжата
краката са къси
на думите ти –
дълго – сбогуването.
Тревата пак ще расте
без обещанията ти
и дъждът ще вали
по учебник,
но няма да бъде това,
което,
защото
не е,
не си,
не сме.

 

Любовна геометрия

Триъгълно студено е
без оглед на сезона,
когато ме откриваш
в другите.

 

*
Един следобед време
и всичко
пак е същото.
Да ме загубиш
е почти
намиране.

 

*
Не е тукашна болката –
ще преспи
и
ще си отиде.

 

*
Цяла година
пролет –
тя –
всяко утро
в очите му.

 

*
Търсиш щастието по корема ѝ –
поляна с диви цветя,
ручеи и планински коне.
Учиш се да яздиш
без самар по желанията си.
Ловиш пеперуди само с голи очи.
Мравуняци са думите ѝ.
Брадичката ѝ – суперлуна.
Докосва слънцето ти.
Мастилено залязваш
между устните ѝ.
Утре – ще се повтори всичко.
Наобратно.
Наближава последна четвърт.

 

Тя

разплисква щедро думите.
До удавяне.
Даже в дъжд не носи качулка.
Гръмоотвожда безропотно.
Подпалва всякакви черги…
Цунами с няколко жеста разкъсва.
По ветрове се увлича.
С вихрушки играе.
В мъгла да се спъне – не лази!
Тайно отглежда на терасата приливи.
И все по дълбокото гази.

 

*
Разхождаш неохранявано
по Млечния път
думите си на влюбен поет.
Твърде къса се оказа каишката…

 

*
„Превържи думите
срещу лошо падане.“ –
ми каза.
„Вливай им кислород.
Сложи им катетър.
Не им давай да стават,
слаби са още.“

А думите винаги са отляво.
Малко да ги притиснеш –
кървят.

 

*
Думите ти –
гладни врабци,
кълвящи сивото на деня.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments