Христина Лалева – Минало без край

Христина Лалева е на 21 години от софийския квартал „Княжево“. Пише стихове и се занимава с театър от малка. Всички помнят култово й изпълнение по време на едно от първите четения на Нова асоциална поезия в столицата, когато хвърля обувките си в публиката и чете боса на сцената. Поезията й е много искрена, истинска и емоционална, а бъдещето й е стих, който само тя може да напише или премълчи.

 

харесва ми вечно
да задаваш едни и същи въпроси
на които нямам отговори
но в това да ставам все по-добра

 

любовта ми пътуваше по магистрала
дълга
без отбивки
спираше и започваше
отново
като прилив и отлив

 

любов

избирах козите пътеки
вместо широкия път
движех се като робот
като кукла на конци
водена от високата скорост

 

ремонт

изсипахме камара светеща течност на пода
бе красиво
като лятно небе
крещяхме сякаш сме на горска поляна
прозорците бяха затворени
а щастието влезе у дома си

 

оставах в дългите крайбрежни ивици
вдишвах солените изпарения
докосвах морското дъно
влюбвах се в сирените
отворих очи и всичко бе реалност

 

гледахме а не виждахме
отваряхме затворени прозорци
прелиствахме прочетени страници
от ненаписан роман
обхождахме непознатите пътища на миналото

 

с теб играехме роли
създавахме пиеси
крадяхме по малко от всичко
любов страст ревност интриги
изиграхме цял спектакъл
крещяхме плачехме усмихвахме се
пишехме сценарий
без край

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments