Весислава Савова – 23:59

Весислава Савова е родена в град София. Има четири самостоятелни книги – сборник разкази „Приятели”, сборник мистични новели „Пътуване”, камерната пиеса „История с дух” и книгата за деца „Приключенията на Щур и Враби”, както и участия в български и международни антологии като двуезичната хайку антология „Различна тишина”, англоезичната „Poetry of Yoga”, „Поетично кафене” и др. Превежда проза и поезия на английски език (напр. лидера на твърдото ядро на Нова асоциална поезия – Божидар Пангелов). Поддържа свой литературен блог. Носител е на втора награда за кратка проза от конкурса на Sacred Heart College, 2012 г. с разказа си „Смразяваща жега”. Нейни хайку стихове са отличени в Yamadera Basho Memorial Museum, Iafor (на името на Vladimir Devide), World Haiku Review, Haiku Bandits, Kernelsonline, Under the Basho, Atlas Poetica (танка), Apolo Poetry, Diogen (второ място за сенрю на летния им конкурс, 2013 г.), Columbia River Reader (първо място в раздел „Чуждестранни”, 2012 г.). От октомври 2013 г. е със свое портфолио в The Living Haiku Anthology и влиза в класацията за Топ 100 на европейските най-креативни автори за 2013 година. През декември 2013 г. е наградена с трето място на първия конкурс на Българския хайку съюз на тема „Декември”. От месец април 2014 г. е член на United Haiku and Tanka Society. Освен всичко останало, Савова има награди и от конкурси за криминални и фантастични разкази.

Преди 12
_
23:59. Само електронно „разлистване“ на секунди, минути, часове. Но точно в този момент, часовникът с кукувичката се размърда и стрелките сякаш се устремиха една към друга – като „Несбъдната целувка“ в Ягодинската пещера. Всеки момент щеше да настъпи Новата година, но не достатъчно нова, за да сбъдне немислимото. Ку-ку! Дали?

фойерверки
котаракът се скрива
при кучето

 

Питанки

Чудя се и аз на името си. Нито с Василките – Василка, нито със С(л)авите – С(л)ава. И все пак, татко казваше, че празнувам на 1 януари. А беше авторитет – докато не стана неудобен и ненужен. Умря, без да може да каже и дума. Нима ще го усмъртя отново, ако не отпразнувам празника на 1 януари? И защо да не празнувам? И без това, все по-малко хора си спомнят за празници, а още по-малко – за нестандартни имена.

ранно утро
запазила се е цяла
супер луната

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments