Мария Стоянова – Кръвта по ръцете ти

Мария Стоянова е родена в гр. Исперих. От 15 години живее в София. Има магистратура по Българска филология и История. После още една по Психология. Избира психологията и психотерапията за свое професионално поприще. Пише от дете, предимно мерена реч, а от две години насам и в бял стих. За пръв път публикува свои литературни текстове в списание „Нова асоциална поезия“.

 

преобръщаш ми
хаоса
чупиш ми
писъка
разпиляваш ми
сянката
разрушаваш ми
смисъла

после

рисуваш ме
с кръвта
по ръцете ти

 

тук съм
без себе си
идваш ли
чакам се

 

доизпушвам
декември
бездушие
грим
пъпли бавно
души ме
и никой не чака

 

когато
горча от мълчание
лепна от несбъдване
знам
заситена съм
от тъга
и не посягам
към надеждата

 

купувам
думи от теб
плащам ги
с мътното
черното
утаеното
в дъното
на душата ми
а
колко ли струва
любовта ти

 

с кръвта от сърцето си
миеш нозете ми
после пиеш я бавно
и горчи от вина

 

самотата е от бог
а любовта от дявола
или
пак обърках словореда

 

подминаваш ме
тръгнал по пътя си
аз съм боса
смълчана
играя си с огъня
и ти махам за сбогом
не
в кръг се въртиш
с център
моето нежно
безумие

 

ще те прегръщам
по-силно
ще те целувам
по-нежно
преди
да стреляш
отново в мен
преди
да оцелея
отново
в ръцете ти

 

познавам
най-доброто
в теб
другото
никак
не е достатъчно
за да си тръгна

 

хищно
ме дебнеш
ранена
не бягам
смълчана
очаквам
да спре
да боли

все едно
спасител
или
убиец си ти

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments