Бистра Иджома Окереке – Репетираме смъртта си

Първият дебют на страниците на списание „Нова Асоциална Поезия“ за 2018-а година е на стиховете на младата актриса Бистра Окереке. Ето какво споделя авторката за себе си: „Казвам се Бистра Окереке. Кръстена съм на Яворовата героиня Бистра – нещо, което открих преди седмица. Родена съм под парещите лъчи на слънцето, в Нигерия. На 22 години съм. Занимавам се с актьорско майсторство, 3 курс съм в НАТФИЗ. Обичам да съм на сцената, обичам да свиря и много обичам да пиша. Когато не репетирам, пътувам. Често споделям стиховете си във Фейсбук, но досега не съм била публикувана. П.С. – Намирам за проблемно да пиша за себе си, хахахха. Многооо е трудно.“

*
всяка нощ
репетираме
смъртта си

един ден…

 

*
летя и политам нагоре
където няма болка
в сивината на небето
зад облаците и вятъра

там няма
кой да ме спре
няма ме мене

 

*
времето се ниже
изпод пръстите ми
отправя се към пръстта
и кротко чака
да легна до него

 

*
болка –
паузата която правиш
преди да се усмихнеш
и да отвърнеш
„добре съм”

 

*
разпадаме се
докато пилеем
себе си

се беси
беси
себе си

 

*
една коричка хляб
една вилица
една врата
и празни
две
очи

 

*
между болката
на душата и
дъха на тялото
се ражда
думата

 

*
в бягство от същността си
сънуваме по-далечния свят
зовем лицата на изгубените
шептим покорно в тишината
а любовта се е изпарила
непоносим е нашия живот

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments