Христина Гутева – Радостта е тъга

Христина Гутева е родена на 5.01.1966 г. в Бургас, израснала и учила в Балчик. 1991 г. завършва ТУ-Варна и остава да живее в същия град. 1999 г. издава книга – разкази и есета „Бягство в светлината“, книгоиздателство „Зограф“ Варна, редактор Иван Бъчваров. Същата година става член на Съюза на свободните писатели в България, филиал Варна. Има публикации във вестника на същия – „Литературен прилив“. 2011 г. публикуват нейни стихове на английски в списанието „The Brinks Virtual Gallery Cafe“. 2016 и 2017 г. има публикувани разкази в балчишкия вестник „Балчишки телеграф“. Понастоящем пише основно стихове и публикува в електронно списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
Радостта е тъга,
опакована в усмивка.

 

*
Страхът се страхува,
желанието желае
отвъд тях е
долината на розите.

 

*
Желанията ти са перата
по кожата ми,
нека нахраним небето
с полета си.

 

*
Мълчанието е нощ

към звездите
отправяме молитви
и двамата.

 

*
Не съм те виждала,
ни чувала от месец

не се съмнявам
в твоето съществуване,
а в моето.

 

*
Любовта убива,
откажи се сега

и никога няма да разбереш
какво е да си жив.

 

*
Обичай смъртта
и тя ще умре.

 

*
прегръдки за мълчание
заменям

от думите
съм уморена

 

*
Не прониквай
в тишината ми
ще оглушееш.

 

*
Обичам те –

ако е твърде много за теб
да спрем
преди да е станало
твърде малко
за мен.

 

Отражение

кое от двете
съм аз

 

*
Нося Бога в себе си,
Той те обича.

 

*
Боя се
че ако съм твърде нежна
бедствие
и двама ни ще помете.

 

*
Събирам сълзи
търся небе
да ги излея като дъжд
който да измие
прашния път между мен и теб.

 

*
Ако всички сме щастливи
този свят
ще е обезлюден.

 

*
Бягам от теб
за да
остана с теб
сляпа е
светлината в очите ни.

 

*
Приемам
самотата като дар,
всичко друго си отива.

 

*
В ден като този,
когато небето се слива
със снежната пустош,
ти къде си, знам,
но питам се –

къде съм аз?

 

*
Вярвам
че живея
а всъщност
през цялото време
търся начин
да умра.

 

*
Единственият гроб,
който някога ще посетя е моят,
да си благодаря,
че независимо от всички рани,
обичах.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments