Ива Спиридонова – „Изживей ме“ – поканата за изгаряне на Александър Иванов

Александър Иванов – „Изживей ме“ (2017 г., изд. „Фабрика за книги“)

„Изживей ме“ до болка, до смърт, до край, с такава любов, в която и умирането е невъзможно, с такава любов, от която изход няма. Защото тя съществува и отвъд смъртта, която е просто миг във вечното ѝ царство.

Пред Вас е една книга, чиито метафори не са отричане на живота, а утвърждаване на изгарянето. Страници, в които отдаването е действие, равнозначно на самоубийствено съществуване чрез другия. Книга с изключителна сила на въздействие, криеща се в искреността на споделеното себе си, в смелостта на излизането извън душата, за да се търсиш отвъд, там, където те няма, там, където никога няма да бъдеш намерен. Думи с лице, което не може да се нарисува, защото няма да „стигне черното”, думи – тела, думите като смърт от любов. Писане като отпътуване от живота, поезия като „приказка без щастлив край” и затова до болка истинска:

поезията ми
е по истински
случай
главните заподозрени
липсват

Искрена и категорична, „Изживей ме“ е един много силен дебют, който няма да остане незабелязан, дори само поради характерната за авторовото писане особеност да приема сарказма на живота и да се издига над болката, достигайки отвъд себе си. Думите са само средство. Пределът на обичането е достигнат, след самоубийството с любов няма нищо…освен вечността на другия, който си приел да те убие, „а аз избрах теб”. Изборът е направен, смъртта е приета, остава да се изживее по най-добрия възможен начин – обичайки тялото и душата на жена:

усмивката ти
е поезия
която само смелите
ще напишат

Изобщо, образът на жената в тази книга е двойнствен и излизащ от нея самата по посока релността. Тя е първопричина, тя е и адресат, тя е любов, тя е смърт. „Изживей ме” всъщност е и едно чудесно доказателство за правилността на женския род при тези съществителни.

Александър Иванов борави с метафорите и образите точно и изчистено, почти до съвършенство. Така ни дава само и единствено чистата есенция. Няма нищо излишно в неговата поезия, „всичко най-накрая си е на мястото”.
Мотивът за писането като начин на умиране и мотивът за обичането като акт на смърт чрез доброволно отказване от себе си, се преплитат и допълват, обединени от идеята за непреодолимата вечност на любовта, която можеш само да изживееш или изпишеш. И всичко това не са просто думи, а изживяване на едно „никога” от един човек с ненамерено име.

Рядко се среща подобна смелост и категоричност в писането, с каквито Александър Иванов ни казва „Изживей ме“. Тази книга е покана за изгаряне, за любов до смърт. Осмелете се да я приемете!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments