Божидар Пангелов – Fiat lux

Божидар Пангелов е роден през мекия месец октомври в града на кестените – София, където живее и работи. Обича да се шегува, че единственото авторство, което признава, е на трите му деца, а хобито му е работата в сферата на бизнес услугите. Изненада предизвиква първата му книга „Четири цикъла” написана изцяло по интернет с непознат автор, в пълен синхрон, по мотиви от старогръцките легенди и митове. Съавторът (Ваня Константинова) е редактор на следващата му книга „Делта”. През 2013 г. американско издателство публикува в е-формат двуезичната книга „Перо от Фуджияма“. Сред най-добрите му произведения се нарежда и “ Човекът, който…“ (2009 г.). Стихотворенията му са преведени на италиански, немски, полски, руски, китайски, турски и английски език и се публикуват в сайтове за поезия, както и в антологии, и някои периодични издания по целия свят.

 

*
пръстите на момичето

(в метрото)
обгръщат страница

листа и листи

търси звездите

 

*
Това е любов.

Думи
(без ласка).
Ласка
(без пръсти).

Сигурно затова
светове висят на ушите ти.

 

*
По пътя към Голгота
вървят мнозина.
Ако тръгнат
ще ги настигнат.

 

*
бялата врана

пише
белия сняг

 

Метаморфози

През нощта валеше
зимният, груб дъжд.
Сутринта е бяла.

 

ретро трамвай

поетът на моята възраст е
като трамвайчето от 60-те
атракция
пуснато преди Коледа
пълно със светлинки и
звуци
без пътници

 

Дали

Зовях те,
като цвят
(с външността на роза)
и като погледа на птица,
притаена в елипси(чимширени).

И те виждах.
Виждах те през себе си.
В езера от слънце раснат
лотоси.
Но не е достатъчно бъдещето,
което вече се е случвало.
Още и още – въздухът гасне.
Нямам повече нищо,
освен мъртви листа и ръцете си.
И вместо сянка заставам
до себе си.
И те виждам!
Видях те!
Звяр, подобно гола
дума, сред неподвижните
лиани,
музика на древни белези.
Движението външно,
което нищо не придвижва.
Сизифе – това също е движение!

Дали ще бъде усмирена светлината
във вазата донесена от Запад.

 

Fiat lux

Отговарям за кварталните кучета
и за нещо…

Uno:
Тече, тече Ада.
Огледална повърхност.
Двама в лодката – моряк
и бродяга.
Колко изгреви, колко залези –
в шепи мълвеше морето:
“Бедни мой скитнико,
бедни моряко…”.
Отминаващо всичко.
Далечните цели искат
полет далечен.

Secondogenito*:
Кастилската нощ.Испанска балада.
Мъждиво припламване.
Не топлите есенни залези,
а аутодафета.
Започна ловът.
Капричиози роди
паметта на древната кръв.
Вендета.
Manos de plata** на далечните погледи.
Изгориха утрото.

Три:
Сияние северно.
Красиво студено мълчание.
Сага без пристан.
Розата и лъвът. Лъвът и розата.
Инкрустация на тиарата на Лойола.
Време разделно.
На часове,
на секунди.
По разписание на тръгващи влакове.
Радиопиеса по Хърбърт Уелс.

Безброение:
На дъното на някъде
тупти сърцето,
което запази във слово и ритъм
Dei gratia.
За светлината, за световете,
които градиш
слял минало и предстоящо.
Domini vobiskum!

 

*
полусвити длани
малка светлина
бъдно очакване
феерия на радост и тъга

жив, Мария, жив!

 

в едно изречение

…………………………………….

светлата ивица на дланта ти

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments