Ивона Иванова – Мърфи е бил оптимист

Д-р Ивона Иванова е родена през 1992 година в Плевен. Израснала е във Видин, където завършва ГПЧЕ „Йордан Радичков“. През 2017 г. завършва Медицина в СУ „Свети Климент Охридски“. От юни същата година е редактор на електронно списание Нова асоциална поезия. Понастоящем работи в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ в София.

 

Мърфи е бил оптимист

размазвам си грима
изтривам спомените
увивам трупове в салфетки
мразя светофари
чукам по врати без отговор
ти си като тумор в мозъка
причиняваш ми биполярно разстройство
купуваш ми отрова
разрушаваш ме отвътре навън
под езика ми
твоето щастие се разтяга като дъвка

 

*
живот –
никога не си достатъчно адекватен за него
и той пак ти се случва

 

*
нямаш право на мнение
особено когато съм пила
снимай си лошото настроение
качи го във фейсбук
и се гръмни

 

*
да бъдеш влюбен
е все едно да имаш гроб
а да си още жив

 

*
за какво да се преструвам
че ви харесвам
повече се разбирам
с непознати
аз дори не съм себе си
от доста време
аз съм нов
душевно болен спрял човек
който не може да мисли

 

*
екранът на телефона ти
не свети –
най-освобождаващото нещо на света

 

*
най-големият ми кошмар –
стая пълна с познати

 

*
‘’аз много добре влизам в роли’’ –
казваш
разделяш се с него
и се преместваш в следващия театър

 

Живот

булчинска рокля
изхвърлена в контейнера

 

*
ти си дебрисът
на моето разбито тяло
плуващо в кръвта
на слепоочието ти
посичам те
с бръсначът на Окам
нека да пропуснем многоточията

 

*
устните ме болят
от студеното слънце в очите ти
още малко назад
и ще започна да ти говоря на Вие

 

Суицидни мисли

всичките ми връзки на шега
се оказаха най-голямата любов
в живота ми
ебати свирепия филм

 

*
понеделник – пусни пералня
вторник – пиле с ориз
сряда – 16:30 фризьор
четвъртък – среща с майка ми
петък – не пий от сутринта
вече живея на улица Димитър Доспевски
и пак по цял ден ми е лошо

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 7, януари, 2018

Comments

comments