Стефан Гончаров – Нощта е бавна

вчера

ще заровим
скъсания календар
дълбоко под земята
до останалите неща
които не съществуват
до телата
на ябълковите дървета
и морските чудовища

 

околна среда

често минава
под дървото
където сухите листа
задушават
плода си

 

нощта е бавна
покрива ни
отвътре навън

луната изгрява
всяка сутрин
в ръцете ни

 

като сляпа риба

рядко виждам дъжда
в чиито локви
падам

 

млечен път

черни дупки в облаците
от които камъните ще изпадат
на ръба на водата
където ще оставим ръцете си
и ще преплуваме морето
пускайки се
по течението

 

театър

публиката танцуваше на сцената
като прахът
който полепва
по дробовете ни
и чака
да остане сам
в крематориума

 

не дишам (а януари ме сочи и се смее на спокойствието)

сянката ми
се пръсна
като балон
и покри пода
с тъмнина

 

снежни човеци

чувам мълчанието
зад крясъците
белещи зимата като портокал

уличните котки
се крият на топло
под гумите на колите

 

водата замръзва под стъпките ни

мокро е
лицето ти е боядисано в рани
усмихваш се

потъваш

 

въздух

краката
едва докосват земята
сякаш носи слънцето
като балон
увит
около врата му

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments