Слави Томов – Пиян и самотен

*
Четях аз една зима Fante. 1934-та беше лоша година. Четях Fante и пиех бира. Мили мой. Arturo Bandini. Актрисата Десита Моралес ме бе нарекла: пияница, грубиян и жалък мъж. А една друга известна жена от София: мъж без перспективи. Глезени жени. И ме бяха наранили. Все тая. И тогава в Бургас направиха ледена пързалка. Замаен карнавал от хормони. Нещо не ми допадаше да си сложа кънки и да се плъзгам по леда. Но срещнах Диди. Диди. Брюнетка. Закарах я 3 пъти на бар. И тя накрая реши, че искала на пързалката. Защо не съм бил обичал ледени пързалки? Трябвало да се отпусна. Един живот сме имали. И Диди сложи кънките и се почнаха. Пируети. Театрални номера. Усмивки. Болеро. И фиууу наляво… Фиу… Надясно. Стоях зад мантинелата и бирата си пиех. На другия ден пак. Фиуууу.. Наляво. Фиууу.. Надясно. И Диди падна. Падна милата. Затичах се. Довлякох я. Плаче. Коляното й. Кърви. Духам върху коляното й. С чистите страни на ризата бърша раничката. За риванол отивам. Ох. Слави. Щипе. След пет дена Никол. Пак на бар. Ама Слави, ти трябва да се отпуснеш. Не се стягай. Стига с това писане. Вятър. Нека се пързаляме волни бе Слави. И така. Един път. Два пъти. И Никол се изръси. Довлякох и нея. Плаче. Пак духам на раничката. Риванол. Изправям я. Тя се изгубва с други мъже. И с Рита така стана. И с Люба. И една вечер бях пиян. Пиян и самотен. И пак болеро. Гирлянди. Светлини. Престраших се. Сложих си аз кънки и влязох на пързалката. Фиууу… Наляво. Фиу…. Надясно. Равел. И мирис на горена захар и фойерверки. Пируети. И изведнъж Бам. Паднах. Паднах по очи. Обърнах се по гръб. Лицето ми кървеше. И сърцето ми кървеше. И никой не се затича да ме изправи

 

*
Стоим в кварталния бар с момчетата. Няма бокс. Няма жени. Няма вятър. Стоим и пием. Пием си ние. И се почва. Алекс бил спал досега с 350 жени. Себ морячето с 650. Бразилки. Французойки. Испанки. Кубинки. Тути с 750. Най-страстните рускини, чехкини и полякини. Гонели го лятото из плажа направо. Стелиано с 600 ама добавял и куртизанките. И ние протестираме. Куртизанките точки не носели. Всеки можел с куртизанки. И идва моя ред. Баси майката. Само чакат да се изложа. На подбив ще ме вземат. Поръчвам си една ледена биричка и казвам 25. Хилят ми се. Преувеличавал съм бил. Така ли? Ставам аз и казвам. Пичове. Аз може да съм бил само с 25 жени, но са били истински жени. Красиви и интелигентни жени. Жени от София. Жени от Плов. Жарки жени. А не квартални фльорци. Не ме бивало с жените. Трябвало от тях да се уча. Щял съм девствен да си умра. Кучи синове. Стоим си ние и вратата се отваря. Отваря се вратата и една бамбина влиза. Вечният мъжки блян. Руса. Висока. На страст мирише. На похот. Отива тя до бара. Поръчва си бутилка минерална вода. И ние я зяпваме. И както я зяпаме, да вземе ни изръси: Пичове, вие жена през живота си никога ли не сте виждали? И си излиза. Излиза си този рус Ангел. И след нея вятър. И след вятъра пак бокс по ТВ и пак в антрактите на рундовете истории за жени

 

*
Теди. Теди беше наранена от друг мъж и намираше утеха при мен. Побеснявам аз, когато жени, когато са с мен, ми говорят за мъже, ама се правех на глух. Прокарвах пръст по гърба й и нареждах. Видя ли Теди. Видя ли мила моя, какви са мъжете? Видя ли, на какви долни и чудовищни постъпки са способни? 99 процента са лъжци и прикрити педали. Безгръбначни мекотели. Редя й ги аз. И шаря въображаеми спирали на любовта около шията й. Ох. Слави. Потръпва тя. Ама да не прибързваме. Ама разбира се, че няма да прибързваме. И добавям, че мога и 10 г. да чакам ако трябва. Колко сензитивен съм бил. Внимателен. Започнала отново да се чувства като жена, но само с мен. И пак си стоим един ден. И Теди пие коктейл с малини. И устните й лепнат от тез малини. В рая сякаш бях. Аз и Теди. И всички нещастници около нас. И проклетият й пиърсинг на Теди, който ме караше да се замислям за орални страсти. И един ме пита, каква била най-голямата ми мечта. И аз отвръщам да отида в Португалия. И Теди вкарва потната си длан зад яката на ризата ми. Ами други мечти? И аз стоя и изръсвам. Ами, някоя жена да ми сготвела мусака. И Теди. Ама, тя искала да ми сготви. Готвеше ми тя мусака и докато хапвах, ме гледаше. Хапвах аз. А тя, хапваше бисквити. И пак за мечтите. Този път изръсих : свински пържоли с дижонска горчица. И Теди ми направи свински пържоли с дижонска горчица. Оу. Ядял съм като хищник. Колко секси съм изглеждал, като ям. И аз спирах да ям и исках да я целуна. Ама, какво съм правел? Как така с пълна уста ще я целувам? И накрая Теди реши, че е време да афишираме връзката си. За пред всички. Да я заведа някъде. Без да се крием. Уговорихме се до плажната алея. Пристигнах аз по-рано. И запалих цигара. Пуша си аз. И гледам на плажа някакви хлапета на футбол играят. Свалих си обувките и ризата. И станах нападател. Голям кеф. И подаваме си топката с тез сополанковци и те врява до Господа вдигат. Футбол де. Камю е играел футбол. И гледам, Теди ме чака. Отивам при нея. Ама не ми ли било минало отдавна времето да правя подобни неща? Злепоставял съм я. Целунах я аз. Хванах я под ръка и тръгнахме. Еха. С красива жена до теб. Която готви хубаво. С къса рокля и блондинка. И както си вървим. Влюбени. В идилията на нашата бъдеща любов. Чуваме викове. Обръщаме се. Хлапетата зад нас. И крещят:
– Славиииии…, върни се бе Слави. Върни се, дузпи ще има… Каква е тази жена, която прилича на вещица от комиксите бе Слави….

 

*
Имам една двойка съседи гейове. Хубаво. Ама най-красивите жени все около тях се лепяха. Жени, Господи. С бронзов тен. Наляти. Питах аз. И научих, че жените имали сантимент понеже, не се чувствали застрашени от ловци. Един ден, пак фул с натокани бамбини около тях. Слюнка преглъщам. Сложих си една бледо-жълта риза. Загладих косата си и аз почнах се навъртам. Движения заучавах. Пози. Таен език. И нарочно не гледах дръзко жените. След седмица отивам на бар с Мия. Баси и жената. Казах й, че съм в депресия. Искам да се самоубия. Партньорът ме бил напуснал. Просълзявам се. На деликатен се правя. И тя ми държи ръцете. О. Колко съжалявала. Но всичко щяло да се оправи. Държи ме тя за ръцете и аз все в деколтето я зяпам. Какъв бюст Хесусе. Ще се пръсне тази нейна проклета рокля. Номерът минава. Каня я аз в Ателието ми. Снимки. Спомени да й покажа от моята най-голяма любов. Влизаме. Баси майката стените ми облепени с полу-голи жени. И Мия ги гледа и се чуди. Отвличам вниманието й. Показвам й неща. И както й ги показвам, все гледам да се отъркам в нея. Един път. Два пъти. И на третия път Мия ми вика да съм спрял да й пускам ръка, когато съм бил зад нея. Неприлично било. И защо само в бюста съм я зяпал? И защо като приматите пред нея по чатала съм се пипал? И веднага да съм си махнел ръката от бедрото й. С това всичко свърши. Свърши. Мия затръшна с бяс вратата и изчезна. И на другия ден Господ тройно ми го върна. Излизам аз пак да видя моите съседи. Финита ла комедия. Още повече красиви жени около тях

 

Alentejo

Как намирам само в Scuba diving забранената любов, дълбоко в небесните ложи покрай скучаещи моряци, типове с инстинкти на убийци и криминални ремарки. Покрай ниските докове на С., за да избягам от старостта – Junta Larsen, свободен и много млад Елис -изгубен в Giraldo Square, Évora, между едно соларно небе и южни склонове с цвят на кестени в сънищата на gal costa. Където успокоявам нервността си в компанията на местни контрабандисти – един – когото мислено назовавам Artaud – на друг сленг – във вятъра на друго арго, отвъд отвъд, канадаска със залагания и стари белези по скулите от остриета в някаква сънена лятна малага, когато синята риза е полепнала по гърба ми, където териториите се маркират със силни афтършейвове

 

*
Живеех с Жули от няколко месеца. . И една вечер си лежим ние в тъмното. Лежим си и аз й говоря щуротии за любовните ласки на рибите. Говоря и за 10-те романа, които пишех едновременно. И както си говоря. Жули си играе с пръст по рамото ми. Въображаеми и стилизирани сърца рисува. Ама да ме питала нещо. Разбира се. И се почна. Колко жени съм имал през живота си. Мълча. И Жули. Ама да не съм ги броял. Хили се. Не. Отвръщам две. Две ли? Две. Най-голямата ми любов. С която много се обичахме. Но един ден избяга с един капитан. И Жули. И аз как съм го бил преживял? О. Казвам й да замълчи. Но. Продължавам. Намерих го в един бар и го предизвиках навън да се бием. И пак мълчим. И Жули ме пита, как така толкова хубаво съм бил разкарвал героините в романите си из целия свят, а нея дори до София не съм я бил завел. Отвръщам, че това е фикция. Измислица. И Жули ме ухапва сластно по рамото. Измислици значи. И на другата вечер същата история. Да сме отидели за уикенда до София. Стига съм я мъкнал из сините докове при тези пияни рибари и докове, които винаги я зяпали в деколтето, след като съм се обърнел. Искала да види, как Софиянки се били обличали. И аз й викам, че жените от Соф. не само не се обличали добре. Но, не били и толкова хубави. Пък и не съм познавал този проклет град. И Жули ми вика да не съм говорел глупости. Ами да сме направели едно любовно пътешествие. Баси майката отидоха ми хонорарите. Чао Сини докове. Чао Бургас. Натоварих 3 куфара. И се просълзих. Но Жули ми каза да съм се държал като един истински мъж. Пристигнахме. Първия ден Жули обикаля цял ден магазините. Аз пиех бира из баровете. Втория ден по козметици. Аз пак из баровете. И вечер в хотела модни ревюта ми правеше. На третия ден си стоя пак в един бар. И чета следното съобщение:
Слави, взех си всичко. Багажа. Да не се изненадаш. Размислих. С теб ми бе добре, но тук е 100 пъти по-различно. Пък и срещнах един мъж, който има големи амбиции за бъдещето и се занимава с бизнес. Дано ми простиш някога. И дано от времето раните ни зараснат някога. Жули.
Поръчах си аз една ледена бира. И написах това изречение на една салфетка: Тя беше много бедно, но красиво момиче и живееше с един рибар до сините докове. Все още не бе жигосана от греховете на големия град…
Сгънах салфетката. Станах. Оставих я пред барманката. Усмихнах се и излязох.

 

BREST

Интересува ме елегантния стил на Lecomte. На Rigaut. Интересува ме пристанището в Б. застлано с камък от Марсилия. Интересуват ме среднощните центуриони с криминални ремарки. Jean. Petit criminal. Интересуваха ме историите ти за любовта ти към Maurice Pilorge. Силните удари. Коитусите на нощта. Жасминовите градски selva. Постерите на Роки Марчиано. Дембси. Белите платноходки и дързостта Jean. Света Богородица на цветята. Когато със Себастиан Данте моряка се сбихме. Оттървах го от шайка пияни моряци. Каналии. Бразилски моряци по кик -бокс. Бяхме навън divine. Бяхме заобградени. И автоматичните им ножове правеха: щрак, щрак, щрак срещу нас

 

*
Ако можех да срещна втори път Катерина, бих й подарил луксозното издание на Marcel Proust: ‘Contre Sainte Beuve’. Опаковано в бледо-тютюнева хартия. Срещнах Катерина на едно литературно четене, пръсках малки състояния вечер из баровете, четях Antunes. Хареса скулите на лицето ми. Сините ми очи, които исках да бъдат зелени. Миришел съм по-различно. Бил съм много по-различен. Тирантите ми. Ризата. Закарах я на бар. На бар с дифузни светлини и сепарета с цвят на вишни. Поръчах мартини и през цялото време мълчах. Ама писателите така ли мълчали? Представяла си ги някак по-други. Искаше да й разкажа нещо. Не знаех, какво да й разкажа. В епилога отидохме в квартирата й. Катерина ме почерпи с пуканки. Почерпи ме с пуканки и аз продължавах да мълча. Накрая легнахме. ‘Легнах ме’. Аз напречно на леглото. Катерина върху мен по дължина. И аз продължавах да мълча. И както си мълчах, разтривах глезените и стъпалата й. Накрая Катерина заспа. Заспа и се усмихваше в съня си. Преместих я и станах. Отворих си една бира и запалих цигара. Запалих цигара и Катерина продължаваше да се усмихва в съня си. Завих я. Завих я и легнах на другото легло. Легнах на другото легло и се завих със сакото си. И аз се усмихнах. И преди да заспя си помислих, колко малко им трябва на жените да са щастливи..

 

*
Бонита ми идва от Плов. И аз тъпака уж всичко си подредих. Следи да няма от други жени. Жените никак не са глупави. Хитри са и отмъстителни. И идва ми този рус Ангел. И аз. Чупки й правя. Кафе. Букети. Спокойно й говоря. О. Такъв мъж като мен не била срещала. Внимателен. Вежлив. Толкова подреден. Пиел ли съм? Господи. Никога. Цигари. Понякога. Ама дрехите ми миришели на тютюн и алкохол. Оправдавам се. Заради някои мои лоши пропаднали приятели. И ме пита тя за най-голямата ми мечта в живота. И аз както си стоя, й отвръщам. Ами да се събудя и някоя красива жена да ми готви нещо и да ми глади ризите. И Бонита: Слави, ти си май като всички останали мъже. Слугиня ли ти трябва, бе Слави? Слугиня? Засрамвам се аз. Кога съм щял да я водя из театрите? Ами плажа? Ами доковете? Ами нощните барове? Ами екскурзията до Португалия? Жените много помнят. Лоши създания са и както си спиш, могат да те претрепят. Викам й: Бонита, отиваме на бар. Ама какъв бар? Бар пълен с простаци мъже ли? И ад: Бонита, всички мои приятели са възпитани момчета. Светци бе Бонита. Ама имало ли светци мъже? И аз пак: О, ама разбира се. И я карам аз в бара при момчетата. О. Реверанси ми правят. Рони дори мие и чашите отвън. Жена има в бара. Жена. И сядаме ние и аз поръчвам вино. И важности си придавам. Казвам й: мила моя, тези момчета аз съм ги научил на всичко. Това са малко пропаднали хора, но благодарение на мен са постигнали някои неща в живота. Обикновени момчета, над които бдя. Бдя, за да не излязат от правия път. И както й говоря аз на Бонита, си слагам ръката около врата й. Територията си да маркирам. И Бонита си стои и си отпива от тъпото мартини. Така. Ставам аз да изпразня гущера в тоалетната и се връщам. Връщам се аз и гледам пред Бонита 5 мартинита наредени. Кучи синове. И Бонита. Ама колко мили момчета били само. И аз. Всичко обръщам. Не, мила моя. Това са най-долните мръсници на земята. Перверзни и агресивни мъже и искам да ставаме. Да ставаме, ама Бонита не иска да ставаме. И както си стоим. Вратата се отваря и влизат двама униформени. Документите. И аз, естествено нямам документи. И както нямам документи, се налага да ги последвам. И ги последвах, моя Бонита, сам, тъжен и смирен…

 

L’unica strada

Когато лежах по гръб инфектиран от самота в италианския квартал и слушах canzoni d’amore, натровен с никотин и петна по кожата от влажни олеандри. В сините митове на моята младост, когато пияни моряци са ми насочвали пистолети и автоматични ножове и дори бос и пиян съм се справял, без да помисля за някакво небесно спасение. Когато целувах паднал красиви жени с цвят на salmone, продажни – но велики и чисти и ровеха с пръсти в косата ми (His bones are full of the sin of his youth), за да достигнем някаква върховна оратория, от която после се разкайвахме в метафизични катедрали в Umbria, пред revrands с полски акцент, младост, младост и само морето всичко изчистваше след нас


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments