Александър Иванов – София

ЛЮБОВ

като в скулптура
на Роден
обречени да бъдем
заедно голи
и сами

 

ШАМПАНСКО И СЪЛЗИ

по коледа
нощна софия
е по-тъжна и
от споделената
любов

 

СОФИЯ

коледния дух е мъртъв
официално

смърт в софия

погледни елхата

 

ПРОКЛЯТИЕТО НА ПОЕТА

единствения смисъл
на съществуването си
търси
в най-безсмисленото нещо
и лошото е че винаги
го намира

 

ДОМ НА КИНОТО

прожекция на
нечий минал
живот като в

дом на покойника

 

ежедневието
ни убива
затова ще се
обичаме отвъд

 

ЛЮБОВ

не ми липсваш
ти
а само спомена
за теб

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments