Мирела Миладинова – Неминуемото

Когато кърви,
горчи ли?
И когато горчи,
един лимон някъде
не кърви ли?

 

*
После
Ще се превърнеш в
неминуемото
на изтрития спомен
Чакрите ще заработят
постарому
Макар и
без виенския валс

 

*

Горещата вода не идва нощем
По евентуалността на стъпките
прилича на теб

 

*
Тихо е
Търсим се
в утайката на аспирина
Омрежени погледи нахвърляли
голото
Одисея на простора
Лежа
А ти минавайки,
ме прескачаш

 

ИСКАШ ДА СИ ТРЪГНЕШ

Водевилна рана
Смехът, който се
Поражда от солта

 

Разходи ме
по гръбнака на приглушението,
без да чуят стъпките ни
В сбръчкания кладенец
на суматохата винаги е влажно

 

*
На ръба на кехлибарено
многовечие
бих могла да чакам

В бяла, кенарена рокля
и топъл
кайсиев дъх

А от моя мост до твоя,
усещането ни за близост
по въжените ми сандали виси

 

СНАСЕНЕР (В ТРИ ДЕЙСТВИЯ)

I.
Под шлифера на черно тайнство
има ахилес, смирен за обичане
Небцето ми е римски трибунал,
короната пък – лесна за събличане

II.
Нер

III.
Белезите не стоят встрани
като леко опушена октава
Днес не би могло да е преди,
Ако дойда – все така не става

 

В пикантното ухо на тъжен охлюв
се крият варовикови звуци
Шепнати от бял гъсок,
напоен с примамливи бенестрофи
Мислиш си, че наизуст
случват ми се чудесата
Тук излезе пуст и рус,
пък аз харесвам тъмнотата

 

Моля те, не ми подсказвай
Тия три зара са отдавна хвърлени
Досега се премятат изкълчени
от моите до твоите глезени
В прахоляка на възможното,
Ранимото,
ефимерното
Ту ги подритнеш в очакване,
ту ти ги върна одраскани
Усмивката долавяш и без нея
съм съблечена до пъпа
Разсъблечено се галя
Докато цифрите се изтрият
и останат потни шестиците
накрая

 

ИСКАМ ДА НЯМАХ СЕДЕМ КСИЛОФОНА

Гущерът не е потънал вляво
Мракът е едва поръсен с мак
Истински ми се завива с одеяло
Но няма как, но няма как

Не искай да съм митологема
На десния ти счупен крак
Харесвам се рошава бадема
Но няма как, но няма как

Болката отляво се оказа хрема
Пиейки сапуна, казваш бляк
Раздялата ни рита във корема
И щом няма как, то няма как

 

*
В утрото на
човешката недодяланост
пръстите ти са обелена тиква

Носят ми усещане за слабост,
за счупени фаланги,
за обърнати кораби
и омачкани чаршафи

Пукат хрущялите
на доверието ни

Помисли ли за семките на раздора,
с теб се готвим на бавен огън
До изнемога

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments