Мартин Костов – Отражението на езика ти

СТУД

от този мирис
бяг няма
от ръцете ти
светулки
отлитат
умират
възкръсват
умирам и аз
бъди тук
бъди сега
бъди утре
топлина

студ

вчера те видях последно
стара моя любов
слънце
луна
вечер
без билка
не можеш
фаровете светят
душите ни
последни думи
казват
последен жест
за твоята
от мен
а погледът ти
вече не заспива

 

отпускаш ръцете си
но аз знам
че ние ще се издигнем
като птици
и през мъглата
ще преминем
заради
любовта

 

сънувам
нежността ти
като любовник
без който мога
сутрин
как прехапва
устните
не те обичам
но силно
вътре в мен
душата ми
те иска

 

ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА

на един сингапурски лекар

събличаш ме
първо фланелката
панталона
бельото и
над софия
вдишвам мъглата
оставям се на утрото
да води мислите и
пръстите ти
галят зърната
с език по кура ми
оставяш чужди думи
не съм твой
не си той
не съм негов
не си мой
не те искам
а вече съм настръхнал
от любов

 

не искам това
искам да мога
сутрин
да се вгледам в
отражението на
езика ти
по кожата ми
и да рисуваме
с пръсти
върху себе си
и от между
краката ти
да облизвам
всяка твоя
дума

 

никога
не успявам
да бъда
толкова
искрен
със себе си
колкото
съм
с теб

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments