Анелия Тушкова – В тъмното

В ТЪМНОТО

се ражда животът.
В тъмното
светлината изниква.
В тъмното
страхът за миг
се превръща в смелост.

От тъмното поглеждам
и аз.

 

*
Можеш
да хванеш всичко.
Само въздуха – не.
Но той те обгръща.
И несъзнателно
вдишваш
неговата жизненост.

Без да подозираш
невидимата му мощ.

 

*
Искам да избягам
от себе си.
Да се скрия от погледа си,
да изтрия същността си,
да изтръгна всяка мисъл.
Искам да съм
дъжд,
сняг,
вятър…

 

*
Имам ферма за облаци,
ето, стъпвам върху един,
после върху втори, трети
и Луната за един миг
е срещу мен.
Не знам дали янките
са стъпили на спътника ни,
но аз вече съм там.
Прекрасно е да си
Лунатик!

 

*
Колекционирам
дъждовни капки.

Първи са пролетните –
весели,
събуждащи,
живототворящи.
Многоцветни,
пълни с надежда
и увереност.

Втори са летните,
барабанящи,
вихрени,
окъпани в злато,
сол и безгрижност.
Тя греят в косите,
блестят в очите.
Игриви са
и са толкова волни,
като деца.

Трети са хладните,
продължителните,
есенните…
Реалните.
Моите.
Истински моите.

 

*
Топлина от страница на книга
и песен от скърцането на писалка
по листа.
Там някъде някой пише
шедьовър.

 

*
Погледни я.
И тя ще се разтопи.
Усмихни ѝ се.
И тя ще се превърне
в дъжд.
Прегърни я.
И тя ще стане сърце.

 

СЪНУВАХ,

че ми правиш кафе
по простия начин.
Сънувах как го кипваш
в старото медно джезве,
как му прибавяш
щипка тъга,
сетне зрънце надежда,
гарнирана
с половин лъжичка
усмивка.
Сънувах как
пълниш чашата
с прозрачната дръжка,
как ми я поднасяш,
а аз как с нетърпение
отпивам от нея.

Сънувах
плътната утайка,
от която четеш
бъдещото ми
събуждане.

 

*
Тълпа.
Хора.
Но никой няма
лице,
очи,
устни,
тяло.
Има само силуети
размазани,
безцветни,
мъгляви.
Тълпа.
Глъч.
Чувам шум,
но не и смислени думи.
Долавям срички отсечени,
фрази откъслечни.
Звукове разни.
Тълпа.
Хора.
Глъч.
Не виждам никого.
Не разбирам нищо.
Но то е пред мен.
Лицето ти.
А гласът ти ехти
като камбана
„Ще те чакам…ако искаш.“
И пак е вчера.
И пак съм там.
А ти си с мен.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments