Ася Палева – Дългото пътуване

*
Времето е
гаечен ключ,
който отвива
болта
на дните ни.
И празниците
стават
все по-празни
без близките
ни хора.
Остава надеждата,
че един ден
пак ще бъдем
заедно –
в друг свят,
в друго измерение
и отново
ще се почувстваме
деца.

 

Егото
беше
крал,
който
влачи
волята си
като
куче
през
дългото
пътуване.

 

Смисъл

Не живеем,
за да
се харесаме
на другите.
Живеем,
за да се
помирим
със
собствените
си души.

 

*
Изписах си
душата
със
стихотворения.
Някои
си правят
татуси,
за да си
спомнят
нещо
истинско,
аз пък
пиша,
за да
продължа
напред.

 

Всеки край
е начало.
Робът
отваря уста
да го
нахранят.
Някой
танцува
танц със
саби.
Корона
от
тръни
е само
нашата
надежда.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments