Ива Спиридонова – Уча изкуството на тъгата

*
уча изкуството на тъгата
тежестта ѝ нося
отляво на усмивката

 

*
проблясват тихо зъби
зад усмивката ми
глад за тебе

 

ДЕТАЙЛИ 3

кожата ми – пергамент
записал шепота
на твоите пръсти

гърдите ми –
Сизифов хълм
катериш с мисълта си

ръцете ми –
паднали ангели
в полета на крилете ти

очите – стъпки
по хоризонта на съня
сглобяваш дъха ми

 

*
утрото е камбана
нахлува в полуделия ми сън
събуждам се до теб
като молитва

 

*
нетрайността
на всеки миг
улавяш,
да превърнеш
в спомен,
след който
само аз оставам с теб

създавам времето,
което ни остава

 

*
сърцето на часовник съм
отмервам вечност

 

ПРОГНОЗА

ще подрани
пълноводния
пулс
на сърцето ми
да ме залее
неочаквано
с тебе

 

РОДЕНА СЪМ ЗИМА

замръзнала пролет,
разкъсваща вените,
като лед, обещаващ
разтапяне

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments