Елза Нинова – Тъмна песен

*
Помня сънищата си
като мечти,
потъващи в
подмолни течения
с останките на
корабокруширалия
ми ден.

 

*
Един от сънищата ми
ме заведе в пустиня.
Беззвучно място,
трошливо жълто,
пресъхнало.
Пустинята говори с
отчупени думи,
които следвам
парче по парче.

Събуждам се –
последното парче
ми убива
под бузата.

 

*
Крилатият сън
като птица добра
ме отнесе далеч.
В селения тъмни
и топли
с аромат на вода
и усмихнати камъни.

 

Другият сън

Птици кълват тишина.
Камък, който свети
нощем в мен.
Облак, сив и снишен
по стените.
Отплуващите къщи,
бавно тръгват,
една след друга…

Събудих се
в Средната земя.

 

*
Това лице,
боядисано
в цвета
на очакване.
Това лице,
като Луна,
идва отдалече.
Очите му –
черни кръгове.
Устата –
притихнала.

 

*
Онази бръчка
отвътре на китката ми
опасно се задълбочава,
реже като бръснач.
Още малко
ще стигне
до вените
и заедно с една
тъмна песен,
ще ги пререже.
Тогава може да се каже
че съм се самоубила.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments