Юлия Радева – С изричното участие на Робърт Бърнс

*
Той оставя шише с мляко – всеки петък
пред вратата –
и си тръгва
а аз се разплаквам
за… мама…

 

*
Обичам те –
от върха на пръстите ти
до края на погледа ми.

 

.
Имаш ли време да питаш за мен –
дали съм целувана или
събирам цветя за вазата?
Моят свят е голям и ми стига –
за живота днес и за красотата на утре.
За раздяла не мисля – тя е малката смърт,
вече нямам време за друго умиране.
Ти ме превръщай по-често в жена
а аз ще съм ангел и ще пазя съня ти.

 

*
Остави нещата така
не размествай нито стаята нито улицата
от снега вратата е топла и ключа заяжда – от вчера
по сълзите се стича прозореца
а аз си събирам живота
събирам каквото е останало
другото изтече в канала

 

„Обичам те…“

Такова ръбче е луната –
посечен полумесец
късче залък…
безкраен е модела от метафори.
Приседнала съм
сякаш съм на кон в небето.
„Сега не питай. Никога не питай
защо съм тук и как така се случи.“.
идеята ми е внезапна
аз знам
обратен път за мене няма.
– Ще бъдеш ли до мен… до мен
да балансирам звездопада ?
……..
На Земята
само панахиди правят…

 

С изричното участие на Робърт Бърнс

Преди да дам целувка полудей от обич
ах, как обичам тази лудост твоя.
В ръжта на Бърнс и неговите птици
в града на щастието „иззад зъбчатата стена“
ти даде дума – би живял във пещера
би топлил със дъхът си моят цвят –
„Без теб светът е пуст…и раят не е рай“..
След тези думи нанизани в красив гердан
очите ми са в радост
не виждам друго онемях и чакам
теб…
Ръжта е вече слама
птиците изчезнаха
земята прегоря и само сълзите ми на вадички се стичат
Шейсет лета те чакам сред цъфналата ръж
две кучета до мен стареят
гладни.

 

Как се умира приятелю
Как?
Виж ме – между две вселени на кръстопът съм –
на рамото птица
на гърба ми кръста
в ръката ми буца пръст
в сърцето ми – Ти си…
Как се умира приятелю? Как?
между две кълбовидни мълнии
тичам
буреносен облак бездушен занича
два черни лебеда горят
тежи ми – молитва нестига
черна е дрехата ми
в сърцето ми Ти си –
погълнат прокълнат
мен да обичаш… ала
последно – живец
в ръцете ми
две шепи любов
пред вратите на Ада душата ми – бяла…
В сърцето ми…Ти си..

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments