Мария Стоева – Прелиствайки Достоевски

прелиствайки достоевски

твърде много
прозаичност
запалихме огъня
аз се топля
ти гориш
заспивам нежно
прелиствайки достоевски
цяла нощ
се мяташ
в пожара
на престъпните чувства

 

пред вратите на ада
където не ме чака
и дявола
дойдох
последвах те
не ме дръж на прага
заедно сътворихме безредието
заедно да разпишем
присъдата

 

не ми обещавай
не предричай
неискано спасение
не пожелавай вятъра
твърде е непостоянен

 

смеха
на неслучилото се
нека тръгнем
напреки времето
искам те
като всичко несбъднато

 

предай
страстта
на разума
опази
последната надежда
тръгни
когато
нямаш
други пътища
бягството от мен
те чака

 

върни се
в необещаното
мога да те обичам
така
непринудено
върни се
в изстраданата истина
мога дa я приема така
необмислено

 

нека смело
предричам
всичко несбъднато
нека нямам сили
да се върна
нека
сме две
вселени
изгубили смисъла си

 

преди да започне
е обречено
повярвай ми
ще бъде
трудно
аз съм
непосилната плячка
макар
да сънуваш
как
бавно
сама падам
в ръцете
на звяра

 

крещиш ми мълчаливо
изтезаваш ме
с тишината
на болезнения вик
мога дълго
да разнищвам
тайните
знаци
а мога и да
чуя шепота
на сърцето

 

триста дяволи
ти казаха
да не търсиш
нищо
да не чакаш
нищо
да ме прокълнеш
и забравиш
триста пъти
ги послуша
после чу гласа ми
и ги прати
по дяволите

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments