Румен Стоилов – Краят на деня

Мечта

В зимен ден без слънце
Една птица не издържа тишината
Запя безумно в студа
Над вертикалите на леда песен
Затрептя в честотата на пролетен вятър
Неочаквано за дърветата в сън мъртвешки
Топъл дъх се спусна през клоните
По стволовете надолу потече вода
Между кафяви листа и треви
От снега не остана следа
Само изтощено тяло
С вкаменени крила
В ден без слънце

 

In memoriam

Горкият човек
Беше толкова добър
Внимателно стъпваше
Само по гръбнаците на другите
Не искаше повече от възможното
За хиляда безгрижни живота
Придоби два замъка едва
Не пожела дори китайска стена
Пред щастливи съседи
Нито верни пазачи
За съдбата на голямата роля
Вперил очи далеч
Една сутрин по пътя
Своя баланс получи
Петнадесет бързи куршума
От други
Също хора добри

 

Малки лъжи

Снегът валя през нощта
Всички спаха добре
До сутринта побеля
Калната мръсна земя
Срещна деня чиста
После
Завъртяна от стъпки
Не спря за минута
До вечерта остаря
Заспа мръсно сива
Излъгана красота

 

*
Между А и Б
Бавно се свива просторът
Изпразнен от тайни свят
Без чудеса
Естеството описва кръг
В опити за бягство утре
Където отново е
Този остров
Или друг
Предлага същото сушата
Риби в солена вода
Плуват изплашено мислите
В самота сред музи
Творецът преживява съня си
Все едно къде
Все едно небе
Над представите свети
Слънцето през деня
Мечти подтикват времето
Между точките А и Б

 

Следобедна разходка

Бавно се нося из парка
Под краката ми падат листа
Не издържат тежестта на тялото
Над главите на побелели доживели
Забили бастуни в земята настървено
Задържаща ме с последни сили
Но ако искам ще полетя
Без да махам с криле
Не е нужно
Щом безтегловно мога
Ето така
Дърветата са далече когато летя
Не желая да кацам
Не усещам студа
Над облаците е тихо
Обикалям света
Неподозирано бързо
Минавам през следобеда
На една разходка без гравитация
Около настървена земя
Прободена от бастуни и листа
Падащи под краката ми в парка
Бавно

 

Вечерни разсъждения (Абсурди)

Човекът без лице дочака
Време на желания без разум
Маски от картина уродлива
Жаждата разпъва устни
От тонирани усмивки смисъл
Вълците не виждат цветно
Далтонистът лесно не признава
Правила закони и закрила
Дивото прасе умува дълго
Ах в сезона на ловците
Вегитарианец е дори опасен
Кървави мечти човешки
Бързат охлювите
В родното гнездо лешояд
Модел е днес
Любовта към ширината
Измерение за ум
Брой на космите във голота
На войник белязана глава
Известно време преди безвремието
Всеки бил е млад
Дори агнешкото граница си има
Всяка овца го знае
Надеждата умира последна
Понякога гражданинът вярва
Времето ще изтече за героя
Без лице човек дочака

Не всички овце се раждат хора

 

Краят на деня

Десет и три минути
Почти с чисти ръце
Уморен поглед
Някъде във вечерта
Лица далеч нагоре
Надолу питат се
Дали в момент на разминаване
Забравата приятна среща
Нечие минало
Мършаво до някъде уморено
Решено от мълва
Или министър какъв да е
Отминаваща мъгла
В болница със стара дата
Дебне някого смъртта
Тра-та-тра-та-та
Вечерна ябълка

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments