Диляна Велева – Отшелник

Отшелник

Вътре е
по-населено
отколкото
навън.

 

На вратата

По навик
целуна празната
ми утроба
нежно.
Без да обещаваш
вече нищо.
А тя разпозна
гласа ти и
се разплака.

 

Петък вечер

Изтръпвам,
когато
самотата ме
ближе по врата.
Прави го почти
като теб

 

Паралелно

Научи ме да
изчезвам.
Научих се да
изчезваш.

 

Късни макове

Желанията ми са
късни макове
край влаковата
линия.
Чакат те
да минеш
за секунда.
И да ти
помахат.
Знам ще се
разминем пак.
Но аз не се
отказвам.
Ще помоля
вятъра
да хвърли
семената ми
по-близо до
твоето купе.
И ти да се
удариш
рязко
в моята
червена
сянка.

 

Душата ми тежи
точно толкова
колкото тежат
спомените
ми с теб.

 

Перо от гълъб
в локвата.
Отдавна вече
си отлетял
от мен.
Само сянката
ти се е закачила
на фибите в
косите ми.

 

Продължение

Аз съм началото
на твоя край.
Само заедно
ставаме по-дълги
от страховете си.

 

На ръба

Когато си
тръгваш – заставам
на ръба на света си
и гледам надолу.
Когато ме любиш –
заставам на ръба
на себе си и гледам
нагоре.
Когато те обичам –
усещам как пърхам
на ръба.
Ще излетя.
Когато съм ти
безразлична –
цялата
съм остър ръб.
И се забивам
в себе си
с все сила.

 

Пазар

На пазара
на любовта
винаги те
удрят в грамажа.
Купуваш килограм
близост.
Получаваш я
предварително
поръсена
с вода.
Най-свежи, обаче,
са липсващите грамове.
В тях ми липсваш
най-остро

 

Аз съм теб
преди време.
Ти си мен
след време.
Дали има
някъде
асансьор,
който да
води от теб
към мен?

 

Не ме е страх
вече да те няма.
Страх ме е да те
има само в мен
в изобилие.

 

Зависимост

Коси до коси.
Гърди до гърди.
Очи срещу очи.
Не ме е страх
да бъда толкова
близо, когато
съм далеч.

 

Опашка

Пред мен се вие
опашка пред
магазин за дрехи
втора употреба.
Дали мен някой
толкова ще ме носи,
мачка, пази,
докосва, пере,
обгрижва,
за да може
някъде
другаде
някой друг
да чака на опашка
за мен?
За да запълня
празните рафтове
в гардероба
на любовта.

 

Хирург

Ако бях
хирург
щях
сама
да мога
да
закърпвам
следите
от думите
ти.

 

Любов

Толкова много
къщички имам
във теб,
а ти ми
позволяваш още
да строя.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments