Боряна Богданова – Откакто

Откакто

една година откакто стана месец,
а аз ти пишех добро утро, без да го изпратя
една година откакто станаха два,
а аз изтрих номера ти, без да го запомня
една година откакто мина време,
а аз не честитих рождения ти ден, както и ти моя
една година откакто мина половин година,
а аз те замествах със други различности
една година откакто станаха десет месеца,
а аз си мислех дали не сбърках и какво би било
една година откакто мина година,
а аз срещнах отново някой друг
една година откакто мина още време,
а аз знаех, че не е за мен и не ни се получи
една година откакто не знам колко станаха,
а аз исках просто да бъда сама
една година откакто почти минаха две,
а аз не забравих, по-силна не съм и била

 

*
наполовина по залез
наполовина бях аз
наполовина и ти
беше с мен
колко жалко
цели бяхме
заедно
толкова малко
един със друг
а много сами

 

Седмица или година
в понеделник
ще се срещнем
във вторник
мисля те обичам
във сряда вече
ме познаваш
в четвъртък
ще те препрочитам
във петък
ще съм нетърпима
във събота
ще се забравим
в неделя или
след година
вече няма
да ни има

 

Не всяка смърт

не всяка смърт
е грозна
като себе си
коси зловещо
и гори

не всяка смърт
дави се от смях
когато вижда
ужасът във
твоите очи

не всяка смърт
се стича
по прозорците
и почуква със счупени
нокти по вратата

защото
тази смърт
днес идва
и с усмивка
те хваща
за ръката

 

*
тухла по тухла
вграждам теб
в представата ми
за любов
а със всеки удар
(по сърцето)
ти ме разрушаваш

 

*
годините в които
без да моля ме обичаше
не можеш просто
ей така да ги изплюеш
на прозореца
да ги размажеш
с потни длани
по задното стъкло
и после машинално
да избършеш
ръцете си във
панталоните
сякаш “ние”
не е имало
сякаш “нас”
не е било

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments