Наташа Георгиева – Отвъд

Нашето време

Бих дала
всичко за
да останеш
и да ми покажеш
светлината
която не виждам
красотата на
устните ти
галещи нежно
слуха ми
не искам
да живея в
спомена за
онази сладка
болка наречена
любов

 

Паднал ангел

Тихо е
тъмно е
написах
със сълзи
свободна
преди да
избера
смъртта и
да не потърся
спасение
в теб

 

Коледа ли е

Във въздуха се носи
аромат на портокалови
корички и канела
а старият часовник от
стената отброява бавно
всяка секунда на алчност в
засъхналата ни от
човечност душа
ще успеем ли и тази
Коледа да подадем ръка на
онези свити малки
мармоти с овехтелите
гуменки и скърцащите от
глад зъби или ще се
опитаме със скрит зад
зъбите език да изпишем
мастилото на вечността

 

Алчност

Не знам
къде ще
ме отведе
живота но
дано е
при теб
за да
ти се случа
като ураган
през тихо
лято
помитайки
всичките си
укрития в
които умирам
всеки ден

 

Злокобен дизайн

Любовта ни
е плод
на измислица
брутално
садистично
вдъхновена
от смъртта

 

Познавам чакането

В мрачните
сутрини ми
се струва
нереално да
се насладя
на живота
бях унищожена
отхвърлена
омърсена
но оцелях
защото не
съм мъртва

 

Театър

Дадоха ти
второстепенна
роля на
самовлюбения
Нарцис
готов за
големия
спектакъл а ти
го играеш
пас на
разсъмване
когато
пада и
последната
завеса
след бурните
ръкопляскания на
глухата публика
която аплодира
неспособността ти
да се аргументираш

 

Купи ми щастие

Защото
най-много
ми липсва
точно като
уюта по Коледа
в бедно
сиропиталище
празно
до болка
и смърт

 

Да не бъдем слепи

Когато
те няма
и слънцето
закъснява
небето е
празно
улиците са
пусти
точно толкова
колкото очите ми
които искат
жадно да
те поглъщат
напълно
безполезна
в безопасния
затвор който
поглъща
времето ми

 

Отвъд

И нека
цигулките
да спрат
докато
целувам
уморена
погребани
музи
върху
килим
от празни
бели
листи

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments