Надежда Тошкова – Неми стихове

*
С някои хора
пораснах.
С теб знам,
че мога да бъда
отново
дете.

 

*
Морето в мен
прегръща небето в теб
в онази точка,
където погледът
минава отвъд
и вижда само вътре
в нас:
никакви граници,
само хоризонти.

 

*
желанието
на небето
да се слее
със земята

дъжд

 

*
крещящата ми
за теб
същност
съм събрала
в неми стихове

написала съм ги
на твоя език –

мълчанието

 

*
някои думи
са бездни

или пропадаш в смисъла им
или се учиш да летиш в тях

и за двете неща има място
особено ако ги казваш ти

замълчи
иначе ще отговоря

 

*
Скоро…
Обещание за близост.
Отлагане на близост.

И сме все така далеч.

 

*
имам
остър
глад
за постоянни хора
за да нахраня
оставащото ми
непостоянно
време

 

*
Най-кратък живот
има смъртта.
Ражда се
и умира
в един дъх –
последния.
Затова е
и най-тъжна.
Вечна,
без да има време
да остави
поне един
спомен.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments