Гергана Златкова – По ръба

По ръба

1. Контрабандистите насочиха оръжията си към Томи. Потните им лица, кръвясалите погледи, парещото зловоние, което се носеше от алкохолните им дихания…
Томи се изправи. Взе линията и я постави върху страницата, близо до съседната. Нямаше време. Трябваше да направи нещо. Подхвана да къса откъм долния вътрешен ъгъл, който беше притиснат от линията. Започна да навива страницата във формата на цилиндър, сякаш тя беше килим, или пътека, която щеше да занесе в някоя обществена пералня. Стъпи на другата съседна страница върху следващият лист и продължи да навива, като буташе ролката нагоре.

Авторът влезе в кабинета си. Видя, че последната страница от черновите в тетрадката му е скъсана. На следващата беше оставено послание с молив:

„Благодаря ти, че ме създаде! Продължавай да описваш другите ми приключения. Аз обаче отивам в отпуск на околосветско пътешествие. Когато се върна, ще ми е интересно да прочета целия първи том за моя живот. Но още ми е рано да умирам! Следващият том може и двамата да го напишем. Сега изчезвам на лов за събития. Тези двамата в прегънатия лист в писалището са лош опит. Пробвай пак!

Твой, вечно признателен Томи – персонаж от черновите ти с молив.“

2.
– Разбирате ли, това да бъдеш отворен към света… Ето, нашата група, например… Ние сме сърфисти и обикаляме по целия свят…
– А! Извинете! Можем ли да сменим за малко темата на разговор? Винаги ми е било интересно това, което правят сърфистите. Даа, чувството, когато сърфът им в сцепление с водата и успяват да се задържат, въпреки промените… Но по-интересно е, как успяват да се преборят, когато попаднат в основата на огромна вълна и ги завърти „центрофугата“ на подводните течения. Случвало ми се е да пиша в търсачката „цунами“ и да ми излиза някакъв „сторм“ със сърфист върху огромната вълна. Има хора, търсят силното изживяване. Това е тяхната вълна. Но как успяват да се съхранят във водата, да излязат оттам.
– Оставят се на вълната. Съобразяват се с теченията, с природните особености там, където са. Всъщност това си е цяла наука. Всичко се проучва предварително там, където ще се кара сърф. Винаги сърфистите излизат от вълната. Единственият проблем е, ако си ударят главата в някой подводен камък в риф, или в някоя скала. Не дай си, Боже! Завъртането не е чак такъв проблем. А и сърфистът е наясно, какво рискува. Ако търси силни усещания, трябва да е наясно, че може да остане във вълната…
– Питам ви, защото зная, че океанската вълна е много по-тежка и силата ѝ е доста по-голяма. В сравнение с океана нашите, черноморски вълни са нищо.
– Да, океанската вълна, разбира се, е много по-тежка и идва от някъде много далеч, така че и силата ѝ е по-голяма… и… Но, както казах, всичко се проучва. А черноморските вълни не бива да ги подценяваме. Имам приятели гърци, с които караме в Средиземно море и казват, че тези изненади, които могат да имат от черноморските вълни са много по-големи. Така че ние не знаем, какво имаме. А те идват тук да карат, защото им е по-интересно. Има тръпка.
– А ти, защо си тук – чу се глас от другия ъгъл в заведението – тук не е за прилични хора като теб.
– Защо съм тук ли? Ами, защото винаги мога да науча една интересна история с хубавите яденета и напитки. По принцип там където има хора, които считат, че са си съсипали живота, има много интересни истории. Все пак, за да си съсипеш живота е необходим талант, знание, умения. Не всеки ги притежава. Няма незнаещ, или неграмотен, който да е провалил живота си. Само глупакът проваля живота си, но с умение, с талант.
– Та така. Ловците търсят своят хищник, с когото да се преборят, алпинистите своят връх, а сърфистите своята вълна… Всеки, според потребностите.

За някои катеренето, карането на сърф, или боят с хищници може да е глупост, но за онези, които го практикуват, е ползотворно използвано време… Защото смисълът е в това, което правят. В предизвикателството…

Другото е пилеене на време, страх да се изправиш пред страховете и мечтите си!

 

дървар

преди да седне
да чете
нави ръкавите си
a след това
наплюнчваше
краищата на палеца
и показалеца си
при всяко
разгръщане
на нова страница

когато привърши
с четенето
отбеляза мястото
за следващ прочит
със сгъната
на четири
употребена
носна кърпа
от плат

и затвори книгата

 

само
в еротиката
на роботите
формите са
аеродинамични
по последен писък на модата

и чукането не е евфемизъм
а буквално

 

*
четейки
художествените потоци
на съзнанията
на персонажите
от фикционалните…
места и ситуации

човек се чуди:
какво ли
би казал
чичко Фройд
отвъд
кушетката

 

сърф & флайборд

космически бяг
търсен
и невъзможен

на челото
на виолетово-
аквамаринения
кон…

там…

където ни
запраща
вятърът…

сме само аз
и
твърдият овал
под краката ми

безбрежност
и безвремие

безтегловност
и свобода

на ръба
на вълната…

ученикът има право
да достигне
по свой път
до истината –

истината
която
мъдрецът прозира
зад невинно
сведените
клепачи
и дръзкият поглед
под тях

 

Благодарност

Бог създал човека
и му казал:
Ти си венецът на
Творението!

А човекът първо се опита
да сътвори Голем
после Франкенщайн
и накрая достигна до
роботът

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments