Димитър Пенчев – Раздвоение

*
Затварям очи
потъвам в нощта
сякаш съм в теб.

 

*
Всеки ден си
в мислите ми,
но не го знаеш
и ме забравяш.

 

*
Пия, за да забравя
себе си
като възможен път
към теб.

 

СВЕЩ

Горя от любов
годините се топят
като восък.

Все по-малко
възможности.

 

*
Сънувам тялото ти,
не виждам лицето.
Понякога е обратното.
Защо не мога
да те имам цялата?

 

РАЗДВОЕНИЕ

Насаме съм
със себе си –
разговаряме
за жените
в живота ни.

 

*
Мериш ме с времето,
през което ме чакаш.
То знае ли за нас?

 

ВРАТА

Рисувам я, когато сънувам.
Изписвам името ти на нея,
за да не забравя пътя към теб.

 

ВЯРНОСТ

Завъртам
брачната халка,
става невидима.

Любовта няма нужда
от символи.

 

*
Господ ми сипа
време
пия го за душата,
за да не боледува
от смърт.

 

По Шекспир

По пътя на
Венецианския търговец,
Двамата веронци и
Веселите уиндзорки
вдигат
Много шум за нищо
в Дванадесетата нощ
и правят
Комедия от грешки
при Укротяване на опърничавата,
защото са
Напразни усилията на любовта,
но Добрият край оправя всичко.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments