Мария Ергина – Обичам зимата

обичам зимата
когато дойде
целувките ми започват
да те прегръщат
все по-често
така сърцата ни
никога не усещат
студа

 

разкъсвам дрехите ти
все едно са опаковъчна хартия
тялото ти е подаръка
който нямам търпение
да консумирам
а на другата сутрин
чакам
да ми се подариш
наново

 

на ден
по много пъти
и на хиляди езици
можех да ти казвам
че те обичам
но знаех
че само един
е достатъчен
за да ми кажеш
„не спирай”

 

любов

не те търся вече
по улиците и сред тълпите
защото знам къде си
и оттам
излизане
няма

 

беше ми ядосана
крещеше ми
и някъде между
дано гориш в А..
я прекъснах с целувка
тогава и двамата
осъзнахме че
заедно
ще изгорим

всеки път
когато потъвах
в очите й
силно се надявах
на дъното
все още да намирам
себе си

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments