Десислава Славова – Вертикално

в кръстословицата
хоризонтално
си ти
а вертикално
е опитът
ми да
те отговоря

 

събличам
нощите от
тялото ти
и ги обличам
вместо любов

 

скрита съм
в последната
пряка на
есенното
ти мълчание

 

поезията
е плаващ пясък
в който
потъваш
сам

 

изтичам
по чужди мъже
губя се по
улиците
на дома
ти

 

отразяваше
стихове
преписвах
те по ъглите
на самотно
легло

 

блъснах се
в отсъствието
ти

 

любовта
се шляе самотна
на първия ред
от последния
я търсят за
автограф

 

два града
не са
достатъчни
за да
не се
намерим

 

превърнала
съм всичките
ти страсти
във въздишки
по недовършени
удари на сърцето

 

в залеза
свети
мрака

 

всеки грях
е една
онемяла
молитва

 

ще изчезнеш
като спомен
като влак
преминаващ
през пуста
спирка
без никой
да те чака

 

отказвам те
както се
отказва
пушенето
никога
и завинаги

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments