Свежа Дачева – Всичко е за другите

Старицата

Подобно ярък сън,
минава всеки ден
старицата край мене по перона:
шапка от съсухрено листо,
като дъждовен облак пардесю,
обувки с багра на презрели вишни,
опазени за косовете гладни,
непроницаеми
като корубата на костенурка ръкавици,
чадър със цвят на стара гъба
и мирис строг на нафталин
от легнали стокойно много пролети
във гардероба скърцащ на паметта…

Изправена и тънка –
напрегната тъй, сякаш чака
на буря напора свиреп –
с достойнството на най-висока клонка
върху дърво самотно
държи главата си старицата, която
живее всеки миг във есента.

 

*
Заемам малко място на света.
Най-близкия супермаркет, едно легло,
един балкон, окъпан в слънце,
над който квартируват
врабци и бели облаци…

Понякога тук каца уморена пеперуда
и си почива, додето аз се радвам
на ливадите, които носи
върху крилцата си трептящи.

По-често идва мъничка пчела,
но винаги си тръгва разгневена
от моето безделие…

Заемам малко място на света.
Една разходка късна
по плажовете пусти,
когато със въздишка
се отърсва от деня морето…

Привечерната песен от синя светлина
приспива облаците и врабците…

Една благословена книга, във която
нищо не се случва,
прелива от очите във душата ми.

 

*
Бръшлянът, който расте върху камъка,
тревите, които оставят
вътъра да говори вместо тях,
плашилото, което изгнива в дъжда
и плющи като знаме сред бурята,
усмивката на буболечката,
изписана върху крилата й, утешителното
глъбинно съществуване на рибите,
закапалите жълти сълзи на дърветата
над всички нас –
ми дават сили да живея.

 

Всичко е за другите

Чувате ли
безшумните удари,
които Големите сърца
си разменят със Съдбата?
Сърцата, които
са опната кожа на тъпан,
сърцата, които
са палки, когато потрябва…

Аз ги слушам цял живот
и постепенно оглушавам
за околните шумове.

Всичко е направено за другите.

За сърцата велики нищо няма смисъл
освен ударите болезнени на часовете –
тътнежи от двубоя със Съдбата.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments