Невена Борисова – Молитва

Същата Коледа

Заложната къща е украсена с Коледни светлини
подобно на обкичена гилотина.
Минувач поглежда с мазния си любопитен поглед
монетите в купичката на просяка.
Дребнотемието обикаля зимата като
хладен вятър.
Тънкият скреж ляга и на твоята гръд.
Казах ли ти, че този студ е непобедим?
Сложи сега масата и нареди красивите чинии,
усмихни се само на ближния и отчупи от питката, от която
се издига топла пара, сякаш ангели се въздигат.

Тази Коледа обаче ще бъде същата.

 

Молитва

Чакай! Не беше ли вчера небето
по-светло и по-добро?
Къде се потулиха звездните пламъци,
нима вятърът влезе безмилостно?
Ще търсиш в корема на мрака пролука,
а светлият лъч търпеливо ще чака,
стаил се на двойното дъно подобно
малко перо, което за тебе е падало,
подобно ангел във змийски одежди.
Навсякъде, където отидем,
ни спохождат видения, после мъгла.
Пътища, прах и змийски очи,
и ангелски ликове.
Защо ли е толкова тихо, когато
викът ни дълбок се вклини във душата?
И има толкова шумове, когато е тихо.

Но моля те, помогни ми
да си помогна.
Изпрати това перо, сребристо като сън,
което пада цяла вечност.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments