Велислава Кандова – Октомврийска революция

Октомврийска революция

голо тяло
призоваващо лятото да се върне
и легион мравки
събрали се на лагерен огън
около зърната

 

*
леден вятър
мустаците ми
козируват

 

Живот

чувствителният Идиот
никога не бърза
по алеята
на славата
с широко
разтворена крачка
бавно и респектиращо
развява орган по дългия път
на живота

 

Гробище

над портите надпис
алея на славата
кой превари
той завари
място за дълъг творчески отпуск
има свободни места

 

Събота късен следобед

Лирик
поклаща скелето си между куфар
с нежно набити
ръждиви пирончета,
топъл ковчег,
а над него литературен кръг отъпква с черни обувки от свинска кожа
пътят към славата.
Стотина топки
празнично клатят се пречупени през сухото стъкло.Черна тафта, кал и килим.
Хора, обой..

 

*
празник е
пепеляшка готви супа топчета
на токчета

 

*
Димитровден е
тръбите на парното къкрят
пенсионер примлясква
пред празна чиния

 

*
В слънчевият развъдник
Накрая остава само
кокален червей
Покриващ месото
Разпадащо се
човешки фойерверки
за къртиците
почукващи
с носле кутиите
в които спим
скръстили молитвено
ръце

 

*
Обичаш ли майка си
Защо я остави
в малката схлупена къща
Наля си море от любов
И зачака
а тя гниеше там сама
Ни целуната, ни прегърната
накрая
Я търсиш
Под камъни, тиня и кал
набучваш бедрото й
И знаеш
Тя е
Рови със ръце
В калта
И моли
Моли за прошка
Залепналите й клепачи

 

*
Писането
е като снимането в мъжко списание
изложиш две цици
и на сутринта
смут и напрежение
вкъщи

 

*
Обичам да гледам
очите ти мокри
И тъжно големи
Забити в земята
И тихото скимтене
което някога смятах за секси
сега е глас
катерещ сух кладенец
Доскоро пълен с Moet-и (да се импровизира)
две длани прежулени
И много
много плюски
Подавам ти грижовно лепенки

 

*
Обичаш да зяпаш устните ми свити
свиря като синигер
Само тогава можеш да видиш
мъха им
прасковена тафта
се разлива върху ми
Настръхвам
пръст пролазва по тях
а аз мириша на шоколад и мента
парченцата хрупат помежду ни

 

*
По пътеката прашна
копелета
изпразнени
До сами тях поля
четирилистни детелини
сочни
и куп майки по бели нощници
засипани с безброй въпроси, туба бензин
И по една кибритена клечица
в белите мънички длани
с неизрязани нокти
кални черни
влажни очи и сухи езици
раздвоени
Сочещи небето и земята

 

*
До крематориума –
санаториум.
Подават на приятелка
малка, метална кутийка прах,
пресован, бледожълт,
с шест цифри.
Кокалестите пръсти треперят,
отвинтват капачката,
и разчитат собствената рождена дата.
Пудра за скули…
Мисли си старата чанта
и гали нанизите перли,
вените по шията й
живо играят с живота
на карти.

 

*
Цял живот
очакваш любовта
и на края на земния път
тя се явява
под формата на голям
червен залязващ член
И ти знаеш, в главата ти
Минава една дума
последната
Мираж

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments