Иво Цанов – Култура на щастието

*
Сърцето на София не е мрачно
а сладострастно
иска всичко в едно
всяка гадост
да му се изсипе
като дъжд
от щастие

 

КУЛТУРА НА ЩАСТИЕТО

Да се метнеш
под метрото
от щастие
не е бомбен атентат

 

*
Поезията е
душите на умрелите
във фейсбук

 

*
Спирам личностното ти развитие
с любовта си
превръщам
те в демон
в нечестива сила
в стихотворение
на откачен

 

*
Поетът чете
чете брилянтно
жена му извика комшията
да й оправи бравата
и да избие
семейството

 

ТОЧЕН КАТО МЪРТВЕЦ

Лятото си отиде
а с него и любовта
идва зимата
и депресията
и злобата
и омразата

 

РЕЧ НА ЛЮБОВТА И ОМРАЗАТА

Плача за изгубеното приятелство
за обществения договор и ред
за войната в сърцата ни
които не знаят
какво е война
плача

 

FOLK HORROR

Като във филм на ужасите
картината се съблича
с миризма на озон
на тинтява
на затънтена местност
аз влизам в нея
и не се връщам повече

 

*
Само радостта е искрена
останалото е болка
Защо да не се радваме

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments