Денис Олегов – Манифест на провала

Приказка за властта

Трудът е направил
от животното човек.
Властта направи
от човека животно.


География на децата

Европейската младеж
се снима с Айфони,
изработени от
азиатските им братчета.
А някое американче
разглежда снимки
на гладни африкански деца
и се опитва
да заплаче.

 

Изповед на простака

Аз съм простак.
Работя само за хляба.
Уча години наред,
за да имам формална
красива бумага
и да се чувствам висш.

Чета комерсиалните книги –
явно много са мъдри,
щом ги рекламират
по любимите ми канали.
И филми обичам особено
ако показват секс и насилие.

Аз съм простак.
И моят рай е да пия
с пълни шепи
от живота,
без да разбирам от него.

 

Битово

Всеки ден
е една
малка трагедия.

 

Успех?

Каква е тази
цивилизация,
в която успехът
е да се слееш
с тълпата?

 

Деструкция

Отвътре започва да гние
умът, разложен до фрази,
загладили мозъчни клетки.
Загиват и нервите,
претопени в смирението
на наведената глава.
Разтича се мантията
на слепотата, в която
доброволно онемяваме.

Мрачна проказа взривява
потенциалните гени
и обременените червеи
налагат тежък диктат.
Осакатено опитваме
да се сглобим
и да бъдем човеци.

А в тъмнината
часовоят погребва
чучелата.

 

Манифест на провала

Родени сме в мъка,
зачеркнати от списъка
на онези, успелите,
великите личности.
Растящи със грешките,
решени от другите,
не искаме редките,
отритваме чуждите.
И слепи повярвахме
на светлото бъдеще,
внезапно избягало,
разграбило къщите
на волните мозъци
решили промяната,
изгнили от болести
на фалш на естрадата.
Глупакът на трона си
осмива ни драмите.
Под сивите облаци
пред него се кланяме.
Царете и дамите
в играта ни местиха.
Подмолно за хляба си
оставаме крепостни.
И старите в кръчмите
пияно оплакват се,
че служим на тъпите.
Покорни са масите.
Покорно научени,
мълчащо устискващи,
с дедите измъчени,
с фалшивите истини.
Да хвалим живота си
по душевна програма –
на възвишена кота
да възлюбим провала.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments