Светослав Савев – Шизофрения

ШИЗОФРЕНИЯ

когато съм насаме
със себе си
винаги спорим
за нещо
за миналото
за бъдещето
за любовта
за нас

ако отсъствам
поне ще си
го спестя

 

*
щастието не е нищо повече
от мигове кръпки
по дънките
на времето

 

ОПЕРА

гласът ти танцува
по облаци и вулкани
без да признава
реда и законите
в природата
закачливо идеен
и храбро детски

гласът ти танцува
и сякаш именно
той е природата

 

*
краищата на
сянката ми
са ръбове на
дървена кутия
в която птици
отглеждат гнезда
и малките си

катеричките скачат
от клон на клон

ти счупи моят

 

*
времето е ескимос
чието оцеляване ни коства
малко повече от любовта
която взаимно крадем

 

*
портфейлът на любовта
е винаги празен
със своето бъдеще

 

*
есента е доста тиха
тъжна и приятна усмивка
жълтите ѝ листа винаги
ще бъдат многоточието
на любовния тротоар
на мечтите ми

 

*
любовта ми е едно
от есенните листа
които съзнателно остави
в клопката на снега

 

*
отворените ти обятия
са като прозорец
в помещението ти
котките са се научили
да танцуват „муун уолк“
и да карат скейтборд
лъвове ходят
на предни крака
тарзан упражнява
лъковите си умения
върху ябълки
има аквапарк
с големи пързалки
има джакузи
със светена вода
има влакче на ужасите
но то е за адреналин

затвори прозореца
имаш всичко

навън е скучно
вали сняг

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments