Христина Гутева – Рана

*
Събуждам се.
Завесите ми
съшити от сняг.

 

*
Обичам те –
това отваря рана
цял живот в нея ще ме носиш.

 

*
Снежинка кацна
на миглите ми.
Ехо от моите сълзи.

 

*
Наша е нощта
– шепнат си
звезди и снежинки.

 

*
Паяче тихо катери стената
а моите стъпки по пода ехтят

излишно е да спорим
кой пръв е дошъл
и двамата сме гости
а домът ни е смъртта.

 

Птица във висините

единствено докато съм с теб,
свободна от себе си
ще бъда.

 

*
Снегът затрупа всички пътеки
няма връщане назад
обичай ме малко
но дълго.

 

*
Единствено морето
остана непогребано
от падналия сняг.

 

*
Гола е нощта.
Зората я покрива
с воал от въпроси.

 

*
Рано е
да се обичаме,
късно е
да се намразим.

 

*
Не търси спасение в мен
от самотата
ще я усетиш по-силно
от всякога.

 

*
Изкуството е в това,
което не правиш
но се получава.

 

*
Зимна снежна нощ.
Изгубена пеперуда намери
подслон в цвете от съня ми.

 

*
Изучавам езика на тревата
стъпки я мачкат
тя все повече израства.

 

*
Когато трябва да избирам
между две болки,
винаги
избирам теб.

 

*
Няма по-разрушителна сила
от любовта
тя срива всичко между нас,
за да ни събере в едно.

 

*
В полигамия
живея
с чувства и ум

почивам си от тях
докато умирам с теб.

 

*
Обичам живота
благодарение
на смъртта.

 

*
Не в спомените за
мечтанието
в мечтата нека да умрем.

 

*
Цял живот
се упражнявам да пиша поезия,
за да се получи най-добрия стих
– живот отвъд смъртта.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments