Венелин Бараков – Детство

детство

докато си пишех домашното
едната страна на тетрадката се напълваше
със задачи
другата –
с рисунки

 

самота

разполага се
като
у дома

 

пейзаж от един живот

остаряхме
вече не крием
сълзите си

 

Посветено на Никос

не дължа никому нищо
не очаквам от никого нищо
аз съм свободен

 

любов

тя правеше всичко
за да я забележи
той правеше всичко
за да я впечатли
тя –
слага грим
той –
лови мухите

 

на края на света

открих
теб

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments