Мария Стоянова – Гръбнакът на лятото

ти
и
аз
пред криви
огледала
в ръцете ми
камъни
които хвърлям
срещу тях

 

будувам
в мислите си
с теб разговарям
разказвам се
зима е
чакам те
снегът ме вали
топи се
докоснал лицето ми
в сълзи стича се
от отдаване

 

лепна под пръстите ти
горещо е
топя се
изчезвам
няма ме
ще можеш ли
да ме сътвориш отново
за да съм
първото ти
единствено
изкушение
и да населим земята

 

валя по теб
секунда на отдаване
и не е нещо
всичко е
и себе си
стоиш пред същността ми
пиеш я
за да не мога
да си тръгна
никога

 

китара

удоволствието по пръстите ми
галещи струните ти
звуците ти
унасящи ума ми
по сетива
без думи
свещенодействаме

 

имай ме днес
безмълвна
пред завръщането ти
утре ще съм друга
кървяща
от думи и тягостни мисли
днес
ме целувай
утре ще сме удавници
във вина

 

дойде
защото знаеш
че те чакам
събличаш
срам
илюзии
и зъзнеш
в мрака
завивам те
с тъгата си
оставам
гола
студено е
обличам
дрехите ти
паднали
на пода

 

шептя
по керемидите ти
дъжд съм
унесен дишаш тихо
топъл си отвътре
дом си
чужд
не моят

 

мълчи
не казвай
откъде се връщаш
с кого си бил
какво очакваш
постой в тишината
на погледа ми
чуваш ли
стъпките
с които се отдалечавам

 

по гръбнака на лятото
се извиват пътеките
по които вървях
да те зърна
ала днес есента
ги засипа
с умиращи чувства
няма път
да се върна

 

мълча
пред теб
пред неизказаното
да докоснем с устни
своите пътища
да приютим в дом
мечтите си

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments