Роджър Уотърс – Затъмнение

Как искам да си пак до мен

И пак ще можеш ли да наречеш
рая – ад,
сините небеса – мъчения?
Да наречеш зелените поля
железопътни релси?
Да наречеш сърдечната усмивка
маска?
Ще можеш ли да наречеш?
Ще те накарат ли да продадеш
своите богове за призраци,
жаравата срещу отсечени дървета,
топлината срещу хладен вятър,
и риска срещу вял комфорт,
нима ти сам ще размениш
минаването през войната
за главна роля в тази клетка?

А как желая,
искам да си пак до мен.
С теб бяхме просто две души изгубени,
които плуват в тесния аквариум
години след години
и какво открихме?
Едни и същи стари страхове.
Как искам да си пак до мен!

 

Затъмнение

И всичко, което докосваш,
всичко, което виждаш,
всичко, което опитваш,
всичко, което усещаш,
и всичко, което обичаш,
всичко, което мразиш,
всичко, в което се съмняваш,
всичко, което спасяваш,
и всичко, което даваш,
всичко, което разпределяш,
всичко, което купаваш,
изпросваш, вземаш на заем или крадеш,
и всичко, което създаваш,
всичко, което разрушаваш,
всичко, което вършиш,
всичко, което говориш,
всичко, което ядеш,
всеки, с когото се срещаш,
всичко, което пренебрегваш,
всеки, с когото се сражаваш,
и всичко, което е сега,
всичко, което е минало,
всичко, което ще дойде
и всичко под слънцето
е в съзвучие,
в хармония,
но слънцето …
е затъмнено …
от луната.

 

(откъси от “Стената”)

Тънкият лед:

Мама те обича, бебчо.
И тати те обича също.
И морето изглежда топло за теб, бебчо,
а небето изглежда синьо…
O, бебчо…
Oo,
тъжен бебчо…
Oo,
Oo, бебчо…
А ако тръгнеш да се пързаляш
върху тънкия лед на модерния живот,
теглейки след себе си
тихото обвинение
на милионите изпълнени със сълзи очи,
не се учудвай
когато в леда се появи
пукнатина под твоите крака.
И ще се плъзнеш вън от своята глъбина, вън от съзнанието
и само страховете ти ще се понесат след теб,
ако се вкопчиш за тънкия лед…

МАЙКО

ПИНК:
Майко, мислиш ли, че ще взривят бомбата?
Майко, мислиш ли, че ще харесат песента?
Майко, мислиш ли, че те ще ме скопят?
Майко, да построя ли стена?
Майко, да се кандидатирам ли за президент?
Майко, да разчитам ли на правителството?
Майко, дали няма да ме разпределят в линията на обстрела?
Майко, наистина ли умирам?
МАМА:
Мама ще направи тъй, че всичките ти кошмари да се сбъднат!
Мама ще постави всичките си страхове вътре в сърчицето ти!
Мама ще те подслони точно тук, под нейното топло крило!
Тя никога няма да ти позволи да летиш, но може да те остави да попееш.
Мама ще скрие бебчо на топло и сухо!
О, бебчо!
О, бебчо!
О, бебчо, маминото, разбира се Мама ще ти помогне да си построиш стена!…
СЪПРУГАТА: “Здрасти, здрасти! Ей, чуваш ли ме?
Помниш ли ме?
Аз съм онази от Гражданското.”
ПИНК:
Майко, мислиш ли, че тя е достатъчно добра
за мен.
А, майко, мислиш ли, че тя е опасна
за мен.
Майко, дали няма да разкъса твоето малко момченце?
О, мамо
Майко, дали няма да разбие сърцето ми?
МАМА:
– Нани сега, бебчо, бебчо, недей да плачеш!
Мама ще проверява всичките ти приятелки!
Мама няма да допусне никоя мръсница до синчето си!
Мама ще те чака до късно да се прибереш
мама винаги ще разбере къде си бил.
мама ще запази бебето здраво и чисто!
О, бебчо!
Мой бебчо!
О, бебчо! За мен винаги ще си моето малко бебе!
ПИНК:
– Мамо, тази стена не я ли издигнахме прекалено висока?

Никой у дома:

Имам малко черно тефтерче
с моите стихове вътре,
имам и чанта
с четка за зъби и гребен вътре,
Когато съм добро куче,
понякога ми подхвърлят кокал…
Имам ластици
на модерните си боти,
две подути китки, посинели длани,
имам 13 канала с говна в телевизора –
да избирам…
имам и електрическата светлина
на екрана
– и все едно имам очи
навсякъде по земята –
имам изумителната възможност
навсякъде и всичко
да наблюдавам –
И всичко това е, защото знам,
че когато се опитам да се свържа
с теб по телефона –
няма да има никой у дома…
Имам си задължителните днес
къдрици а ла Хендрикс
и неизбежните прогорени дупки
от фас
върху сатена на любимата ми риза,
и имам жълти никотинени петна
по пръстите,
и имам сребърна лъжичка на верижка,
и имам гранд-пиано да подпира
тленните ми останки…
Аз имам диво-изцъклени очи
и имам страхотен порив да летя!…
но нямам…
нямам накъде да литна…
О, скъпа!… Колкото и да държа слушалката…
Не!…Няма никой у дома…
Аз имам нови маркови обувки…
и изсъхнали безплодни корени…

КОМФОРТНО ВЦЕПЕНЕН

ДОКТОРЪТ:
Здравей! Здравей!
Има ли някой тук вътре?
Просто кимни, ако ме чуваш!
Има ли някой у дома?
Хайде. Ела сега!
Дочувам чувства
в теб те мъчат
Аз мога да ги излекувам!
Болките да спра…
Стъпи отново на крака!

ПРОДУЦЕНТЪТ:
– Момчето е астматик!

ДОКТОРЪТ:

• Астматик ли?

ПРОДУЦЕНТЪТ:
– Да, той е и малко поет.

ДОКТОРЪТ:
Първо малко информация.
Само основните факти.
Я покажи
къде те боли!
Не! Няма вече болка!
Ти се завръщаш!
Далечен параход
дими на хоризонта
Ти идваш към мен през вълните!
Свести се!
Движиш вече устни,
но не чувам какво казваш. Какво? Какво?

ПИНК:
– Когато бях дете
веднъж имах треска
ръцете си ги чувствах като два балона…
Сега се чувствам пак така…
Не мога да ти обясня,
ти няма да ме разбереш…
Това не съм вече самият аз…
Аз…
приех приятната
душевна вцепененост
Аз
просто съм…
комфортно
вцепенен.

ДОКТОРЪТ:
– Много добре!
Само леко боцване с иглата
и няма да има повече
„Ох!“ и „Аааааах“!
Е, знам, че ти се гади…
Ще ти се гади.
Можеш ли вече да стенеш?
М-да… Свърших работата си добре…

ПРОДУЦЕНТЪТ:
– Смятам, че се получи.

ДОКТОРЪТ:
– Добре, добре.
Съвзема се!

ПРОДУЦЕНТЪТ:
Чака те спектакъла!

ДОКТОРЪТ:
– Ето видяхте ли!

ПРОДУЦЕНТЪТ:
Време е да вървим!

ДОКТОРЪТ:
Няма вече болка.
Ти се завръщаш.
Далечен параход
дими на хоризонта.
Към мене идваш през вълните…
Движиш устни,
но не чувам какво казваш…
Какво казваш?

ПИНК:
– Когато бях дете
проблесна смътно чувство
… само за миг го улових…
с крайчето на окото си…
Обърнах се да го видя,
но то бе изчезнало…
не можах да го уловя с пръсти…
а сега…
Детето порасна,
сънят отмина –
и ето че получих в дар
комфортното душевно вцепенение.

По-добре бягай:

Бягай, търчи!
Бягай! Бягай!
Бягай, бягай, бягай, бягай!
По-добре преобрази лицето си!
Твоите закопчани устни и навити слепи очи!
Твоята празна усмивка
и твоето гладно сърце,
в което сега жлъчката бликва
от добре скритото минало,
и нервите ти обвити в парцали,
като частици от строшени раковини –
Секира чака
твоята врата!
По-добре бягай!
Бягай, търчи!
Бягай!
Бягай! Бягай! Бягай!
Погреби гнусните си чувства
дълбоко в сърцето!
А ако с гаджето
си вънка през нощта,
то скрий колата си добре,
че пипнат ли те
да я галиш,
на мама ще те върнат,
пакетиран
в ковчег!

Eins Zwei Drei Fier

СЪДЕБЕН ПРОЦЕС/ОТВЪД СТЕНАТА

СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ:
– Добро утро, Ваша Червива Чест,
благородни Червей!
Властта винаги отсъжда справедливо!
Арестантът, който сме изправили пред Вас
бил заловен в зловещо престъпление –
показвал чувства!
Проявявал почти истински човешки чувства!
Това е строго запретено!

КРАЛЯТ НА ЧЕРВЕИТЕ:

• Хм. Извикайте училищния възпитател!

УЧИТЕЛЯТ:
– Аз винаги съм казвал, че от този нищо добро
не ще излезе,
Ваша Червива Светлост!
Ех, ако имах власт
как бих изтрил лицето му
в калъпа – като блюдо!
Но бях със вързани ръце!
Изгонете онази сган с кървящите сърца –
творци, художници, поети
и оставете ме
аз сам да го пречукам!

ПИНК:
Луд!
Играят си с мозъка ми,
аз съм луд!
Не мога ли да се оттегля вече…
Кой подменил е
мойто безсърдечие?

СЪПРУГАТА:
– Ах ти, малко говненце!
Пипнаха те най-накрая!
Надявам се, без изход – до живот!
Ти често ми говореше тогава –
разкриваше сърцето си…
Да беше продължил!…
Но млъкна!
Семейства пак разбивал ли си напоследък?
Само пет минути, Ваша Червива Светлост!
Дайте ми само пет минути
насаме с него!

МАМА:
– Ох, бебчо! Върни се при мама,
бебчо!
Върни се при мама,
бебчо!
Пуснете ме да го погълна
във обятията си!
Милорд, стараех се цял живот,
той да не влезе в беда!
Защо ли трябваше да ме напуска!
Ваша Червива Светлост,
нека го отведа вкъщи!

ПИНК:
Луд,
там над дъгата, аз съм луд!
Решетки на прозореца.
Трябва да има някъде врата,
тук в стената,

щом някога съм влязъл…

КРАЛЯТ НА ЧЕРВЕИТЕ:
– Хм. Доказателствата, изложени пред съда
са неопровержими!
Няма нужда заседателите да разискват!
През всичките си години на Върховен съдия
никога не съм чувал за някой по-заслужил
нелепата строгост на закона – !
Твоята любезна майка
и твоята изискана съпруга
до втръсване ме оглушиха
с техните молби за милост,
но приятелю мой, задето
публично разкриваш най-дълбоки страхове,
Присъждам ти
разобличение пред всички!
Срутете стената му!

ХОР НА ВСИЧКИ:
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!
– Срутете стената!

КЪРВЯЩИТЕ СЪРЦА:
А там са всички –
сами или по двойки –
хората, които наистина
обичат!

те бродят в пътища безбройни
от другата страна на стената.
Някои ръка за ръка,
други на групи,
кървящите сърца, да, ето ги –
А когато всички те ти дадат
по нещо
от душевните си болки и терзания,
след всичко туй, не ще е толкоз лесно
да удариш сърцето си

в някоя проядена от червеи

СТЕНА!..

авторски превод от английски: Петър Канев

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments