Божидар Пангелов – Авраам

Чисто

 

„Милиони мечтаят за безсмъртие, а не знаят какво да правят със себе си в дъждовен неделен следобед”.
Сюсън Ерц

В следобедите
стаята
набъбва.
Пръстите ми
пролазват
по стените
голи.

 

Авраам

– Тате, страх ме е.
Навън е тъмно.
Чакалът вие.
– Не бой се, сине.
Светлина е.
За моя страх чакалът
вие.
От нощ натам
ще бъдем все
навън.
От шатрата излез
като от минало.
И твърдо
да застанем в звук.
Гърди в гърди
и плът във
плът.
Пред камъка.
И с ножа.
Бог
сам себе си изпитва.
Преди да те изпрати
като Живот
в Живота.

 

аз и ти и

аз
а може би и ти
и аз
ако вървиме за ръка под дъжд
а може би и аз и ти и дъжд
с балон
а може би и аз и ти
и всичките деца
с балон
ако вървиме за ръка под дъжд
ще е чудесно за
света
с балон
ти
и аз
и всичките деца
и дъжд

 

Балонче

Земята е на ивици
от мак
и от лила.

И аз съм
лилаво балонче
оплетено в кръста
(на Света Неделя).

И се накланя…

 

Зелената порта

отминаха годините
и се изгубиха

телата забравиха
топлината на пръстите
огънати дървета
от листи
бавно се ронят
гледам с очите ти
зидове
с пълзящите рози
но къде остана
Зелената порта
не можахме да минем
сенките ни все някъде
бързаха
днес потрепват
като криле
на немия лебед
мълчанието на другия

а гласът идва
като надежда и
вяра
за огън

 

административно (зима)

пред Инспекцията по труда
клошар
търси огънче

 

Ще

Ще мине с прикрита елегатност

Ще те фиксира (в миг)
Ще ослепееш
И ще забравиш „Свободна ли сте тази вечер?”

Ще си измислиш филм – жена

Ухае

 

Дума

dixitque Dominus dimisi iuxta verbum tuum

не децата ни
не децата на техните деца
всички
забравили Египет
(сега и винаги)

простени са

думата е речена
и аз съм без дреха

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments